— Истината е, че мисис Рейнбърд е убита, сър. По особено жесток и отблъскващ начин.
Хенри се обърна слисано към годеницата си.
— Виж, скъпи — гласът й звучеше нежно, но решително, — сега… не можем… просто трябва да изчакаме.
— Катрин смята, че трябва да поотложим венчавката. Нелепо е. Поканили сме сто души. Доставките са уредени. Утре ще разпъваме голямата палатка. Къщата е пълна с подаръци…
— Имах предвид за седмица–две. Докато тази ужасна история се позабрави. А може би дотогава Майкъл ще промени решението си и ще дойде.
— Откога твоят брат… — избухна той. Барнаби си помисли, че за Хенри Трейс не е характерно да признава съществуването на семейни недоразумения, а още по-малко пък да го показва пред съвсем непознати хора. Днес той изглеждаше по-стар. Под очите му имаше кафеникави сенки, изглеждаше разсеян. — Не искам и да чувам за това, Катрин! Изключено! Все пак, това няма нищо общо с нас.
— Мога ли да попитам и двама ви какво правихте днес следобед, мистър Трейс?
— Ние ли? Ами организирахме нещата за събота — отговори Хенри. — Днес не ходих в офиса. Сутринта двамата с Катрин подреждахме сватбените подаръци в голямата трапезария, после обядвахме и накрая решихме къде ще сложим палатката, после Катрин отиде за гъби…
— За гъби ли? — Барнаби си спомни малката купчинка на входа на Транкилада.
— Да. Има някои от онези плоските недалеч от Холи Котидж — каза момичето, — а също и пачи крак. Имат превъзходен вкус. Не като ония ужасии, дето се продават из магазините. Исках да приготвя омлет за вечеря.
— Такива имаше и пред входа на мисис Рейнбърд.
— Да — тъкмо щях да стигна и до това. Последния път, когато я видях…
— Кога беше това?
— Вчера на събранието на Енорийския съвет. Даде ми рецепта за гъби с кетчуп и аншоа и аз й казах, че когато пак събера, ще й донеса няколко. И аз отидох там и почуках, но никой не отвори, и тогава ги оставих на стълбата и си тръгнах. Сега просто не мога да не мисля за това… Може би дори… Но беше толкова тихо… Помислих си, че е излязла, разбирате ли. — Тя повтори думите си, изведнъж гласът й изневери и тя изплака: — Помислих си, че е излязла!
— Кейт — подаде й ръка Хенри.
Тя я стисна и през плач занарежда:
— Всичко се обърква… Точно както ти казах оня ден… Всичко ни се изплъзва.
— Хайде, скъпа, трябва да престанеш. Моля те! Говориш глупости.
Барнаби отиде до масата с гъбите. Взе една и я помириса. Кошницата бе голяма и само наполовина пълна, но все пак в нея имаше доста гъби.
— Сигурно доста време ви е трябвало да съберете толкова много?
— Не чак толкова. Мисля, че някъде около половин час.
— А кога беше това?
— Тръгнах оттук… в колко часа беше, скъпи? Към три и петнадесет и се върнах четиридесет и пет минути по-късно…
— Казвате, че растат близо до Холи Котидж. А случайно да сте се отбивала там?
— Да, влязох в къщата. Мислех, че Майкъл може да… — Спря, улавяйки погледа на Хенри. — Както и да е, беше загуба на време, защото него го нямаше.
— Това преди или след като брахте гъбите ли беше?
— След това.
— С други думи между четири и четири и половина?
— Май да.
Тя не спомена по-късното си посещение и драматичната разправия и тъй като времето на отиването й там нямаше отношение към настоящия разпит, Барнаби също сметна за ненужно да я споменава. Нямаше никакво съмнение, че Хенри няма да го одобри.
— А вие бяхте ли тук, когато мис Лейси се върна?
— Да. Бях със Сам… момчето, което се грижи за поддръжката и помага в градината. Разопаковах розите на Катрин, а той смесваше торф и костно брашно, за да подготви почвата. Направихме си чай. Кейт позвъни в къщата на Филис да провери дали не иска да се присъедини към нас, но тя предпочете да продължи със закачането на пердетата и разопаковането на вещите си.
Барнаби попита:
— Мис Кадел окончателно ли се премести, сър?
— Не съвсем. Тази вечер ще спи тук. Мисля, че за последен път.
На Барнаби му беше трудно да разнищи смесицата от емоции в гласа на Трейс: облекчение, задоволство и нещо повече от обичайното безпокойство.
— Може би ще бъдете така любезен да ни посочете пътя към къщата? — попита главният инспектор.
— Малко трудно е за обяснение — каза Катрин. — Аз ще ви заведа дотам.