Този път мълчанието й се проточи значително и накрая Барнаби запита:
— Това ли е краят на показанията ви, мис Кадел?
— Да.
— А смъртта на мисис Рейнбърд?
Още докато го изричаше, главният инспектор вече знаеше какъв ще е отговорът. Представяше си я как, превъзбудена от илюзията, че Хенри я обича, изпива манерка водка, стреля по Бела, а после, внезапно завладяна шок и ужас, побягва и захвърля пушката. Ала изобщо не можеше да си представи как тази грубовата жена с глуповато изражение забива ножа отново и отново, опръскана с кръв, прогизнала от кръв. А после как се преоблича хладнокръвно и почиства следите от себе си. Така че ни най-малко не се учуди, когато чу отговора й:
— Нямам нищо общо с това.
И все пак чувстваше, че е редно да й зададе още въпроси. В края на краищата тя нямаше никакво алиби за този следобед, а имаше какво да спечели от смъртта на мисис Рейнбърд. Той й изтъкна и двата аргумента.
— Не виждам каква полза мога да имам от смъртта й. Можех да го направя преди осемнадесет месеца; но и на двамата вече от няколко седмици им беше известно, че парите ми окончателно са се стопили. Казах им, че ако пропадна, ще направя всичко възможно и те да пропаднат заедно с мен. Отлично знаеха, че говоря напълно сериозно.
След като тя изслуша прочитането на показанията си и ги подписа, Трой застана на вратата на спалнята й, докато жената си стягаше багажа. Излезе с малко куфарче и дамската си чанта, облечена в безформен шлифер. Изглеждаше много по-стара. Никога не е била привлекателна, но вътрешната й одухотвореност и известен чар бяха правили външността й по-жизнена. Сега изглеждаше изцедена; даже и косата й сякаш бе по-сива. Когато слязоха по стъпалата, една врата се отвори и Барнаби усети как арестуваната се притиска по-близо до него.
— Филис! — възкликна Хенри и се придвижи напред с количката, следван плътно от Катрин. — Какво, за Бога, се е случило? Какво става?
— Скоро ще разберете.
Тя не посмя да го погледне и побърза да излезе през предната врата. Трой веднага я последва. Барнаби затвори вратата и се обърна към двойката, която седеше в очакване.
— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, мистър Трейси, но мис Кадел току-що се призна за виновна в убийството на съпругата ви.
— Това е невъзможно! — извика Катрин като попарена.
Хенри зяпна онемял. Накрая каза:
— Сигурен ли сте? Сигурно е станала някаква грешка. Не мога да повярвам.
— Боя се, че няма никаква грешка — отвърна Барнаби и пак отвори вратата. — Сега ще я закараме в ареста. Може би вие ще пожелаете да се свържете с адвоката й.
След тези думи той затвори вратата и последва другите, които го чакаха в колата.
Седма глава
Барнаби седеше зад бюрото си в управлението. Бутна настрана последната папка по делото „Транкилада“ и се съсредоточи върху кафето си. Преди няколко минути бе научил, че състоянието на мистър Рейнбърд е непроменено, но като цяло е спокоен. Барнаби се съмняваше в това. Съмняваше се много дълбоко. Възвърне ли се паметта на Денис Рейнбърд, спокойствието му ще го напусне напълно, докато не бъде разкрит убиецът на майка му. Защото главният инспектор бе убеден, че онова, което е знаела тя, го знае и той. Сега единствено лудостта, която му размътва мозъка, не му позволява да говори. Именно по тази причина той бе поставил пазач пред вратата на болничната му стая, а край леглото му непрекъснато бдеше някой.