— Колата! Размърдай се!
След като разцепи въздуха с още едно „Сър!“, Трой излетя от канцеларията. „Това е то, размечта се той, да прекосиш с тичане паркинга и да скочиш във Фиестата“. Газ до дупка. Виеща сирена. Свеждане на секретна информация. Преследван престъпник. Трой и Барнаби стесняват кръга. Приготвят белезниците. Но главният е поостарял. Някога е бил по-бърз, но сега… Затова Трой ще извърши ареста. Той е твърдо копеле. Един от най-коравите мъжаги. И Барнаби си го признава впоследствие: „Без теб, сержант, не бих могъл…“
— За Бога, сержант, не стой така! Размърдай се!
— Да, сър.
— Карай пак към селото. Сирената можеш и да изключиш.
Той обаче не каза да намали скоростта и щом излязоха от града, Трой вдигна сто и тридесет километра в час.
— Какво става, сър?
Барнаби му каза. Трой подсвирна и възкликна:
— А така! Пипнахме го значи!
— Гледай си пътя.
— С това случаят се решава, нали?
— Преди това той безспорно трябва да даде някои обяснения.
— Надявам се, че не е офейкал. Не си беше вкъщи, когато се върнах да проверя.
Когато влязоха в селото, в центъра му се мотаеха само няколко души. Колата от телевизията бе тръгнала да гони следващата драма. Здрачаваше се. Щом Трой намали и премина през отвора в живия плет, зърнаха светлина в къщата.
— Върнал се е.
— Няма нужда да шепнете, сержант — заяви Барнаби и слезе. — Мисля, че фаровете на колата ни вече са го предупредили за нашето пристигане.
Слънцето залязваше. Къщата се къпеше в меките му отблясъци. Около нея проблясват златистите корони на заобикалящите я дървета. Един прозорец от горния етаж отразяваше последните лъчи. Трой примигна, когато светлината попадна в очите му, тъй като идваше точно от средата на стъклото. Помисли си, че прилича на кървав съсирек. Барнаби почука.
— Господи, пак ли вие?! — посрещна ги неприветливо на прага Майкъл Лейси. Ръфаше голям комат хляб със сирене. — Никога не се отказвате, нали? Това ме кара с истинско удоволствие да си плащам данъците. Искам да кажа, ако успея да изкарам толкова, че да плащам данъци.
— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.
Той простена отегчено, но се усещаше, че преиграва. Все пак и това беше част от сценария. Накрая отвори вратата.
— Е, влизайте, щом се налага. Но вече ми бяха зададени няколко въпроса. От едно от вашите ченгета, преди няма и половин час.
— Тогава сигурно знаете, че мисис Рейнбърд е била накълцана до смърт…
— Накълцана до смърт? Колко архаично.
— По особено жесток начин.
— Надявам се не очаквате неискрени изрази на съжаление от моя страна. Тя беше много отвратителна жена. Почти толкова, колкото и златното й момченце.
— Нима? Не знаех, че толкова добре сте я познавал.
— Не е нужно човек да я е познавал добре.
„Надменен мръсник“, помисли си Трой, но с нищо не се издаде, че знае за разкритията на мисис Куайн. Барнаби попита Майкъл Лейси къде е бил между три и пет часа следобед.
— Работех.
— Не бихте ли желал да ми обясните с по-големи подробности естеството на работата си?
— Всъщност не, но все пак ви благодаря.
— И ако някой е заявил, че ви е видял да вървите по пътеката в задната градина на мисис Рейнбърд в четири следобед…?
— Ще кажа да ходи да си прегледа очите.
Барнаби извади една от двете си заповеди.
— Мистър Лейси, тук имам заповед за обиск на къщата ви.
При тези думи изражението на Майкъл Лейси се промени.
„Това май му изтри усмивчицата от лицето“, помисли си Трой, като си позволи лек намек за същата върху своето.
— Надявам се — продължи Барнаби, — на вашето пълно съдействие.
— Не можете да го направите!
— Боя се, че този лист хартия казва обратното. Сержант… — Барнаби кимна към стълбите и Трой изчезна. — Ще ме придружите ли в кухнята, мистър Лейси?
Главният инспектор претърси подробно кухнята, докато събеседникът му стоеше навъсено до мивката. После стаята с канапето и рафтовете с книги. Извади книгите с меки корици, вдигна рогозките. Лейси се бе настанил на облегалката на един от неудобните столове и го наблюдаваше оттам.
Трой се върна в стаята и незабележимо (поне така се надяваше) направи отрицателен знак с глава към Барнаби. Главният инспектор привърши със задачата си и се обърна към мъжа до масата, който каза: