— Ако отчайващото ви ровене е приключило вече, вашият тъп сержант тук се опитва да каже, че също нищо не е изкопал. Така че предлагам да си вървите по живо-поздраво и да ме оставите на мира.
— Съседната стая, Трой. — Сержантът кимна и излезе.
Лейси скочи.
— Това е ателието ми! Няма да ви позволя да се ровичкате в нещата ми! Там няма нищо друго, освен картини.
Трой извика:
— Заключена е, сър.
— Ами тогава разбий вратата.
Майкъл Лейси се втурна в коридора и увисна на ръката на Трой. Изпълнен със задоволство, сержантът веднага го сграбчи за китките и ги изви зад гърба му.
— Спокойно, сержант, спокойно. — Барнаби се приближи. — Той няма да бяга, нали, сър?
Трой пусна Лейси, който изгледа кръвнишки и двамата. Но в изражението му се четеше нещо повече от гняв. Имаше страх.
— Защо просто не отключите вратата и не ни спестите цялата тази олелия? — попита главният инспектор.
Лейси се направи, че не го чува. Трой подложи рамо на дървената врата. На четвъртия напън тя поддаде. Сержантът я вдигна от пантите, премести я в антрето и отстъпи назад, без да откъсва поглед от Лейси, който се бе облегнал на парапета на стълбите, напълно неподвижен, с безизразно лице.
Барнаби влезе в ателието, което изглеждаше доста прилично. И педантично подредено в сравнение в останалата част от къщата. Няколко навити платна бяха струпани до стената, едно-две от тях — завързани с въженце. Стативът бе покрит с парче плат, под което се различаваше квадрата на работното платно. Подът беше пометен и чист и във въздуха се носеше мирис на терпентин и смола. Върху една сгъваема масичка бяха подредени буркани и четки, а в единия ъгъл имаше незапалена газова отоплителна печка.
Трой остана в антрето, с разкрачени крака, готов на всичко. Над главата му електромерът бръмчеше като уловена в буркан пчела. Той вдигна поглед нагоре. Проклет дразнещ шум. Пак вдигна поглед. Не беше обаче от електромера. Бяха мухи, цели дузини — огромни гадни сини мухи с фосфоресциращи крила. Бяха се скупчили около нещо. Нещо, натъпкано зад електромера. Той се повдигна на пръсти и го огледа отблизо.
— Шефе! — извика Трой и Барнаби бързо излезе. — Вижте ей там!
— Вземи стол — и нещо, с което да го хванеш.
Трой се качи на един стол от дневната с мръсна кърпа за чинии в ръка и извади ножа. Той бе осеян с тъмни петна. Мухите лениво се отдръпнаха. Но не отлетяха надалече. Докато Трой го държеше, те продължаваха да кръжат над ръката му. Барнаби погледна към Майкъл Лейси, който се дръпна от перилата и се приближи към тях, взирайки се удивено в ножа.
— Можете ли да ни обясните какво прави това зад електромера ви, мистър Лейси?
— Разбира се, че не мога.
— Ваш ли е ножът?
Тъй като Лейси не отговори, Трой го побутна не особено деликатно.
— Главният инспектор ви попита нещо!
— Не знам… — Той го погледна отблизо и устата му се изкриви от погнуса. — Да… с тоя нож режем зеленчуци.
— А къде сте скрил дрехите, мистър Лейси?
— Какво?!
— Гащеризонът, шапката, ръкавиците. Тесният клин.
— Клин ли? За какъв ме имате? За травестит?
— Дрехите, с които бяхте — продължи неумолимо Барнаби, — когато убихте мисис Рейнбърд.
— Когато съм… — зяпна го Лейси. — Да не сте луд? Не можете да ми лепнете такова нещо. Чувал съм много за корупцията в полицията. Вероятно вие самият сте ми подхвърлил ножа. Дошъл сте тук по-рано, докато ме е нямало.
Барнаби се обръщаше, за да влезе отново в ателието, когато Лейси побягна. Изблъска грубо главния инспектор, удари Трой в гърдите, после изхвърча през вратата и се втурна към поляната пред къщата. Трой дойде бързо на себе си, затича се след него и го повали до колата. Когато Барнаби се приближи, ръцете на Лейси вече бяха в белезници, а Трой бе поруменял от физическото усилие и от гордост.
— Влизай в колата, Лейси!
Пленникът на Барнаби го зяпна. В погледа му имаше всичко, което инспекторът бе очаквал да види — страх и отчаяние, ала и още нещо. Някакво твърде обезпокоително изражение, чийто характер бе трудно определим. Трой блъсна мъжа на задната седалка. Барнаби сложи ножа в багажника и запита:
— Имате ли ключ да заключим къщата?
— Никога не я заключвам.