В един часа й се отвори свободно време до към пет. В един и пет, окуражена от едно малко шери, тя позвъни на Майкъл Лейси под предлога, че й бе предложил да я нарисува, а оттогава измина цяла седмица. Пък и какво можеше да загуби от това? За нейна изненада и радост, той веднага се съгласи да дойде при нея. Даже каза: „Тъкмо се канех да ти звънна“.
Бе извадила един солен пай от фризера, който пъхна в микровълновата печка, набързо взе душ и смени три рокли, докато реши коя да облече. Даже експериментира с грима на Барбара. Майкъл пристигна половин час по-късно със скицник и моливи и, без много да се церемони, я накара да си измие лицето.
Тя изнесе обяда в градината и той прекара следващите два часа, рисувайки бързо, но съсредоточено, докато тя се опитваше да не шава и да не го зяпа открито през цялото време. Доста от листовете той хвърли. Не го правеше с яд, не ги мачкаше и хвърляше настрани, а просто ги разпръскваше около себе си, без да влага никакво чувство, все едно бяха есенни листа. В четири часа в краката му се беше образувало малко море от хартия, дълбоко до глезен, а половин дузина скици бяха поставени в папка. После тя направи чай, изпиха го и ядоха кейк с джинджифил, седнали на дървената пейка, която обикаляше гигантския кедър.
— Мога ли да си запазя някоя? — бе запитала тя и вдигнала от земята една захвърлена скица.
— Не.
— Майкъл, прекрасна е!
— Ужасна е. Всичките са ужасни. Обещай ми, че ще ги изгориш. Или ще ги хвърлиш в боклука.
Тя тъжно поклати глава и наля още чай. Той взе скицника си и след няколко минути й подаде един лист.
— Този мажеш да го задържиш.
На скицата бе изцяло тя. Тъжната извивка на устните, красивите очи, непохватните й пръсти върху порцелановия чайник, решителната и едновременно покорна линия на врата й. Подписана с простото „М. Л.“ Толкова прецизно и толкова жестоко. Усети бучка в гърлото си и едва не се разплака, но знаеше, че нищо не би го разгневило повече от сълзите, затова ги прогони решително.
— „Хей, Джуд“… — нежно запя той, — „не се страхувай“… — Остави чашата си в тревата и докосна ръката й. — Трябва да се махнеш от това място. Далеч от тези двама нещастници.
Тя едва не се задави с чая си.
— Лесно е да се каже — успя да отвърне накрая.
— Не знам. Когато започна пътешествието си из Европа, ще ми трябва напълно предана помощница и модел. Мога да взема теб.
И после я целуна. По устните. Страстно.
Джуди притвори очи. Вдишваше мириса на кедрови иглички и сладостта на джинджифила, усещаше всяка отделна влажна троха от кейка по върховете на пръстите си, слушаше песента на коса. Целувката продължи една милионна от секундата. И същевременно цяла вечност. Свърши преди още да успее да си помисли, че ще помни цял живот този миг.
— Попитах те дали искаш още кафе.
Джуди погледна безизразно мащехата си.
— Не, благодаря.
— А ти, Тревър?
Не получи отговор. Барбара си наля още една чаша, разгърна последния брой на „Кънтри Лайф“, но после го хвърли настрани с отвращение. Ако продължи да чете този боклук, ще нахлузи груби чорапи и долни гащи с връзчици. Както и да е, и без това никой не го четеше. Щеше да го отнесе направо в чакалнята. Реши да откаже абонамента му и да поръча нещо по-пикантно. Нещо, от което старчетата да получат сърцебиене. Захапа едно парче сладкиш и крадешком погледна вратовръзката на съпруга си. Като добавим това към факта, че Джуди изглеждаше като излязла от реклама на Макдоналдс, денят започваше страхотно. А оставаха само (погледна към часовника, украсен с диаманти) шест часа до тайната среща. На вратата се позвъни.
— Кой, по дяволите, се е раззвънял толкова рано сутринта?
— Аз ще отворя. — Барбара тръгна бавно към външната врата и се върна с главен инспектор Барнаби.
— Кое време е, инспекторе? — попита ядосано докторът.
— Мис Леситър?
— Да? — Джуди скочи на крака като ученичка. — Какво има?
— Само един-два въпроса за вчера следобед, ако обичате. Къде бяхте…
— Снощи дойде човек да ни разпита — грубо се намеси Леситър.
— Няма нищо — каза Джуди. — Нямам нищо против пак да го повторя. Бях тук през цялото време, не бях на работа следобеда и приятелят ми Майкъл… Майкъл Лейси също беше тук. Правихме някои предварителни скици за картина, която се надява скоро да започне.