Ниви с макове, речен бряг, застлан с диви цветя, две очевидно рисувани в градината на мис Симпсън. Всичките те бяха на светлинни години разстояние от прецизния, сдържан натурализъм, към който се стремеше Клубът на изкуството на Барнаби. Пред него имаше бронзови небеса, надвиснали като дъга над безкрайни, почти безцветни брегове; сгради, трептящи в горещината; градини, преливащи от ослепителни растения и цветя, всички окъпани в златиста светлина. Той ги облегна на дървената ламперия — от платната сякаш се разля слънчева светлина и образува блестящи локвички върху дървения под.
Абстрактните платна бяха много големи и излъчваха простота. Дебел пласт бяла боя и, в единия ъгъл, самопоглъщаща се звезда. Галактически пръстени във все по-тъмни цветове се свиваха до ядро от катраненочерен блясък. До тях имаше папка. Барнаби я отвори и издърпа куп рисунки. Скици на Джуди Леситър, направени бързо, но пък пълни с живот. Като ги видя, Барнаби се сети защо е дошъл.
Отново прегледа внимателно платната. Очевидно в тях нямаше нищо тайнствено. Нищо, което да подсказва причината да бъдат поставяни под ключ. Докато отстъпваше назад, той се блъсна в един статив, който се наклони на една страна и старата риза, използвана да го покрива, падна. Барнаби оправи статива и сложи обратно ризата. Получи се квадратна форма, поддържана от две кръстосани летви. Но формата бе различна от вчерашната. По-малко солидна. Той бе напълно сигурен, че на този статив предния ден имаше по-голямо платно. Което означава, че за времето оттогава насам някой е влязъл и го е отнесъл.
— Доведи тук Лейси.
— Да, сър! — извика натъртено сержант Трой, напусна канцеларията в бърз тръс и шумно затрополи надолу към сутерена.
— Хей, ти, ставай! — Той отключи килията и раздруса пръст в посока на Лейси. — Размърдай си задника. Главният инспектор иска да говори с теб. — Видя, че затворникът си взема якето. — Не си прави труда — продължи Трой, — никъде няма да ходиш.
Майкъл Лейси не обърна внимание на сержанта, заобиколи го и забърза нагоре по каменните стъпала. Трой го настигна и възмутено се опита да си възвърне доминиращата позиция. Полицайката Брайърли го бе уведомила за драматичните събития през нощта, но тъй като все още нищо не знаеше за алибито на Лейси, той бе абсолютно убеден във вината му.
— Много добре внимавай какво правиш.
Затворникът се настани без покана на стола пред бюрото на Барнаби и с интерес заоглежда обстановката — множеството телефони, въртящите се картотеки, телевизионните екрани, трескавата дейност, кипяща в отдела.
— Значи ето къде става всичко. Много впечатляващо — констатира той и се ухили на Барнаби нахално и язвително. — Тази вечер ще спя по-спокойно в леглото си. Предполагам, че там ще спя, нали?
— Е, мистър Лейси, алибито ви наистина бе потвърдено.
Лейси стана.
— Значи мога да си вървя?
— Само един момент. — Лейси седна пак. — Тази сутрин се върнах в къщата, за да продължа разследването си. — Никаква реакция. Никакъв страх. Никаква тревога. Нито дори нервност. „Мътните да го отнесат“, помисли си Барнаби. — Смятам, че вчера, когато бяхте задържан, имаше едно доста голямо платно, покрито с парче плат, на статива в ателието ви.
— Съмнявам се. Тъкмо започвах портрет на Джуди Леситър, както знаете. Никога не работя две неща едновременно.
— И все пак останах с това впечатление.
— Тогава впечатлението ви е погрешно, господин главен инспектор. Хареса ли ви това, което видяхте? Какво мислите за нещата ми? — И преди Барнаби да успее да отговори, той продължи: — Да ви кажа, искате ли? Вие не разбирате от изкуство, но пък знаете какво харесвате.
Ужилен от снизходителното предположение, че не е нищо повече от дървеняк и невежа, Барнаби заяви:
— Напротив. Интересувам се от изкуство и смятам, че имате забележителен, дори изключителен талант.
Докато изричаше тези думи, нито за миг не свали поглед от Лейси. Видя как изражението му се променя. Цялата му войнственост и надменност постепенно изчезнаха. Израз на дълбоко задоволство се разстла по чертите му. Той каза:
— Да, имам, нали?
Но в гласа му нямаше високомерие. Просто радост, преплетена с лека неувереност.
— Техниката ви е много добра. Ходил ли сте в художествено училище или колеж?