— Гледай си в пътя, човече!
— Извинете, сър. — Трой внимателно се вгледа напред в пътя, но след малко продължи: — Поне е ясно, че Филис Кадел е убила мисис Трейс.
— Не мисля така.
— Но… тя си призна. Господи, та тя дори се самоуби!
Барнаби не му отговори. Тишината се наруши чак когато влязоха в Сейнт Ленардс. Когато наближиха морския бряг, той помоли сержанта да спре и попита един възрастен джентълмен с втвърдени от морския бриз бакенбарди за пътя към Дьо Монфор Клоуз. Трой изпълни указанията и стигна до „Морски бриз“ — бяла дървена къщичка с изрядно поддържана предна градина, не по-различна от хиляди други. Барнаби излезе, но възпря Трой, когато последният се опита да го последва.
— Не ви ли трябвам, сър? За показанията?
— Не мисля. Това е просто за обща информация. Ако има нещо, ще те повикам.
Изоставен, Трой започна да преобръща отново и отново в главата си загадъчните забележки на Барнаби. По негово мнение, те нямаха никакъв смисъл. Абсолютно никакъв. Трябва да е бил Лейси. Момичето на Леситър го прикрива. Повече от ясно е, че е луда по него. Вместо да пуска Лейси, Барнаби трябваше да арестува нея за съучастничество. Трой би направил точно това. Защото кой друг, по дяволите, маже да бъде? Денис е бил на работа; Леситър се е забавлявал в „Каза Нова“; мисис Л. и Дейвид Уайтли не са му отстъпвали в „Хондата“ й; Катрин е била с Хенри. И ако един и същи човек е извършил и двете убийства, това изключва Филис Кадел, която не маже да е жената от гората и следователно няма причина да очисти мис Сипсън. И във всеки случай (тук Трой бе склонен да се съгласи с Барнаби) отрицателният й отговор по последния случай звучи правдоподобно. Все пак, ако човек си признае едно убийство, няма много логика да не си признае и още едно.
А точно тя трябва да е убила Бела Трейс. Трой се опита да си спомни доклада от вестника. Никой от ловците не е могъл да изстреля куршума, поне това е доказано от разследването. Катрин е била в къщата и е правела сандвичи, така че Филис Кадел е била единствената… Момент! Мислите на Трой се пръснаха като подивели из всички посоки като обезпокоени мравки. За един от сегашните заподозрени не се знае нищо относно местонахождението му през онзи ден на лова. Къде е била Барбара Леситър? Не е била на лов (това би било чудна гледка), и все пак няма ясно алиби. Пък и именно тя може да е убила мис Симпсън. И мисис Рейнбърд. Тя изобщо не уточни продължителността на времето, през което е била в колата си с Уайтли. А запазването в тайна на връзката им и в двата случая би било достатъчно силен мотив. Но Бела Трейс, за Бога? Какъв е смисълът? От друга страна, защо Филис Кадел да признава нещо, което не е извършила? Нещо не се връзваше.
Трой седеше и скърцаше със зъби. Беше с Барнаби през цялото време по този случай. Чу всички разпити, имаше достъп до резултатите от лабораторията. Това, което Барнаби видя и научи, Трой също го видя и научи. И се вбеси, когато чу началника си да говори за заключения с такава лекота и увереност. Трой удари с юмрук таблото и изтръпна от болката. Къде се е заблудил? Да не би да гледаше на нещата от напълно погрешен ъгъл? Сигурно в това е разковничето. Върни се назад, опитай от друг ъгъл. Реши да поупражни малко китайско дишане, да се върне в самото начало и да започне отново.
Барнаби застана в центъра на яркочервеното, излъскано до блясък стъпало, повдигна опашката на чукчето във форма на сирена и я пусна. Една старица отвори вратата. Тя го погледна, надникна през рамото му и зърна колата, после пак вдигна поглед към него. Изглеждаше неимоверно тъжна и много, много изморена.
Барнаби каза:
— Мисис Шарп?
— Влезте — кимна тя и отмести поглед. — Очаквах ви.
Четвърта част
Развръзката
Първа глава
Докато колата летеше по безличните провинциални улички, след което навлезе в равнините на Съсекс, Барнаби си даде сметка, че въпреки броя на убийствата, той винаги ще си спомня за всички тях като за случая Симпсън. Бе стигнал до заключение, за което бе сигурен, че е единствено вярното и пъзелът бе завършен, с изключение на едно дребно парченце. Той си припомни въпросната сцена. Спомняше си я толкова ясно, почти дума по дума. Проблемът с това дребно парченце бе, че то обезсмисляше всичките му изводи. И все пак не можеше да не вземе под внимание сцената, нито да се престори, че нищо не се е случило. По някакъв начин парченцето трябваше да си намери мястото.