В това ли се състоеше истинското величие на човешката раса? В способността й да си представя неща, които след време се превръщаха в действителност?
Ако това бе така, можеше ли човек да си позволи да делегира величието си на въртящи се оси и колела, на електронни лампи и въобще на машините?
— Случайно да имаш един долар? — попита докторът.
— Не — каза Харт. — Точно един долар нямам.
— И ти си като нас — каза докторът. — Говориш за милиарди, а нямаш и жълти стотинки в джоба.
Джаспър бе бунтар, но не си струваше да бъдеш такъв. Всички бунтари свършваха с окървавени носове и пукнати глави.
— Един долар би ми свършил хубава работа — продължи докторът.
Нито Джаспър Хансън спечели нещо от бунта си, нито пък щяха да спечелят нещо останалите, които също щяха да се видят принудени да заключват вратите си и да лъскат бездействащите си фабулатори, за да не би някой случаен посетител да разбере с какво всъщност се занимават.
„Бунтарството не ми отива“ — помисли си Кемп Харт. А и защо му трябваше да става бунтар, след като вече можеше и като конформист да се сдобие със слава автоматично и буквално само за една нощ?
Бръкна в джоба си и напипа отново пачката банкноти. Знаеше, че сега щеше да отиде в центъра и да закупи прекрасната машина. Всъщност, с пачката можеше да си купи цяло депо с такива машини.
— Да, господине — каза докторът, връщайки се към въпроса за единия милиард долара. — Това би била една приятна смърт. Една наистина приятна смърт.
Когато Харт пристигна пред витрината, неколцина работници сменяха стъклото й. Не им обърна внимание и влезе в салона.
Познатият му продавач отново се материализира до него.
Но този път не сияеше от щастие. Гледаше строго и сякаш малко обидено.
— Предполагам, че сте дошъл да си поръчате модела „Класик“, господине?
— Познахте — отвърна Харт и измъкна пачката от джоба си.
Продавачът бе добре обучен. Стъписа се само за секунда и възстанови изражението си за рекордно кратък срок.
— Чудесно — каза. — Знаех, че ще се върнете. Споделих с някои от колегите, че скоро непременно отново ще ви видим тук.
„Обзалагам се, че си го направил“ — помисли си Харт.
— Предполагам, че щом плащам в брой, бихте могли да разгледате възможността да добавите и някои и други филми и ленти.
— Разбира се, господине. Ще направя всичко, което е по силите ми.
Харт отдели двадесет и пет хиляди и прибра останалите банкноти в джоба си.
— Заповядайте, седнете — покани го продавачът. — Ще се върна веднага, след като оформя документите по доставката и гаранционната карта.
— Не се безпокойте — каза Харт, който се наслаждаваше на всяка минута от преживяването.
Отпусна се в едно кресло и започна да планира бъдещето си.
Преди всичко трябваше да се премести в някое по-свястно жилище. Веднага след това щеше да покани тайфата на вечеря и да натрие носа на Джаспър. Разбира се, че щеше да го направи, стига вече да не го бяха прибрали в затвора. Усмихна се, когато си представи как Джаспър се крие в мазето на бара „Брайт Стар“.
Още днес следобед щеше да отиде при Ървинг, да му върне двадесетачката и да му обясни защо не разполага с време да изпълни неговата поръчка.
Не че не му се искаше да помогне на Ървинг, но щеше да бъде светотатство да пише необходимите му боклуци на машина с таланта на „Класик“.
Чу нечии бързи стъпки, изправи се, извърна се и се усмихна на продавача.
Той обаче не се усмихваше. Приличаше на човек, току-що получил удар.
— Господине! — продавачът насмалко не се задави, тъй като полагаше усилия да се държи като джентълмен. Господине, тези пари! Не трябва да се гаврите така с нас, млади човече!
— Че какво им е на парите? — протестира Харт. — Това са галактически кредитни единици…
— Това са пари, с които си играят децата! — изрева продавачът. — Пари-играчки на драконианската федерация. Ей, тук е написано, върху самите тях! С такива големи букви!
Подаде парите на Харт.
— Махайте се оттук!
— Моля ви! Сигурен ли сте? Не може да бъде, навярно грешите.
— Това ми го каза нашият касиер. Той е експерт, боравил с какви ли не банкноти. И щом той казва, че е така, значи е така!
— Но вие ги видяхте и не ги различихте от истинските.
— Защото не разбирам дракониански! Касиерът обаче разбира!
— Проклет извънземен! — изкрещя Харт във внезапен прилив на гняв. — Само да го пипна!
Продавачът малко поомекна.
— Не бива да се хваща вяра на извънземните, господине. Големи мошеници са.
— Махайте се от пътя ми! — изкрещя Харт. — Трябва да го открия!