Продавачът потупа радостно блестящата машина.
— Гарантирам ви, господине, че никъде няма да намерите по-качествен модел от този. В него са заложени милиони варианти, така че производството на истински оригинални творби е гарантирано. Няма никаква опасност да направите нещо стереотипно, както се получава при немалко от по-евтините модели. Банката за фабули може да ви предложи почти неограничен брой ситуации на каквато и да е тема, а в банката за образи има хиляди прототипи, а не няколкостотин, както е в по-ранните модели. Семантичните раздели позволяват висока селективност и чувствителност, да не говорим за…
— Машината си я бива, не ще и дума — вметна Харт, но е малко скъпичка. Дали нямате…
— Разбира се, господине. Можем да ви предложим много други модели.
— Тук разменяте ли нови машини за стари с доплащане?
— С удоволствие. Каква е вашата машина, господине?
— „Автоматичен Автор“, модел 96.
Продавачът сякаш застина за миг. В погледа му се четяха едновременно тъга и удивление.
— Не съм сигурен дали бихме могли да ви предложим много за нея, господине. Моделът е доста стар, да не кажа допотопен.
— Е, все ще дадете нещо.
— Струва ми се, че да. Едва ли обаче ще е много.
— А разсрочено плащане?
— Разбира се, господине. Непременно ще намерим някакво решение. Бихте ли ми казал името си?
Харт му каза името си.
Продавачът го записа и тръгна нанякъде.
— Моля ви да ме почакате малко, господине.
Известно време Харт наблюдаваше как продавачът се отдалечава. После, досущ като нощен крадец, се придвижи тихо към вратата и безшумно се измъкна на улицата.
Нямаше смисъл да чака. Нямаше никакъв смисъл да изчака продавачът да се върне и да каже: „Много съжаляваме, господине“.
Много съжаляваме, господине, защото проверихме състоянието на банковата ви сметка и разбрахме, че е на нула. Проверихме архива за продажбите и открихме, че през последните шест месеца сте продал само един разказ.
„Сгреших, като излязох на разходка“ — помисли си с горчивина Харт.
В центъра на града, далеч от блестящата витрина, Харт изкачи по стълбата шест етажа, тъй като асансьорът пак не работеше.
Зад вратата с табела „Издателство Ървинг“ секретарката прекъсна маникюра си само колкото да му посочи с пръст вратата на кабинета.
— Влизай. Там е — рече.
Бен Ървинг се бе разположил зад огромно бюро, отрупано с ръкописи и резюмета. Бе си навил ръкавите до лактите и носеше козирка, която да предпазва очите му от светлината. Винаги използваше тази козирка и това бе една от малките загадки на издателството, защото и през деня в този опърпан офис нямаше достатъчно светлина, която да заслепи един уважаващ себе си прилеп.
Погледна към Харт и примига.
— Радвам се да те видя, Кемп. Сядай. Какво те носи насам?
Харт седна.
— Ами, исках да знам какво мислиш за последния разказ, който ти изпратих…
— Още не съм го видял — отвърна Ървинг и вместо обяснение махна с ръка към бъркотията на бюрото си.
— Мери! — извика.
Секретарката подаде глава през вратата.
— Намери ръкописа на Харт и нека Мили му хвърли един поглед.
Ървинг се отпусна в креслото си.
— Това няма да отнеме много време — каза. — Мили чете бързо.
— Ще почакам — каза Харт.
— Имам нещо за теб — рече Ървинг. — Скоро ще започнем да издаваме ново списание, предназначено за племената в системата Алгол. Те са примитивни хора, но грамотни, Бог да ги поживи. Видяхме голям зор, докато намерим преводач на техния език, а после се оказа, че преводите излизат по-скъпо от писането на нови произведения. Имат най-идиотската азбука, която съм виждал. Слава Богу, че успяхме да открием печатар, който разполага с буквите й.
— Що за материали искат? — попита Харт.
— Чисто хуманоидни — отвърна Ървинг. — С повече кръв, пукотевици и зрелища. Там животът е суров и труден, така че трябва да им предложим нещо, което хем да е различно, хем да е лесно за четене. Истински качествена стока не им трябва.
— Звучи ми добре.
— Ще им предложим само елементарни драсканици каза Ървинг. — Ще пуснем няколко заглавия и ако потръгнат добре, ще ги превеждаме за някои от примитивните групи на системата Капела. С малки промени, може би, но нищо сериозно.
Погледна въпросително към Харт.
— Не можем да платим кой знае колко за тази стока. Но ако обаче нещата потръгнат, ще ни трябва много от нея.