Взе тенджерката, изми я и внимателно я избърса. След това я остави в средата на масата, за да може Анджела веднага да я забележи, когато дойде пак.
След това взе раницата си и бавно тръгна по стълбите.
Вече бе излязъл на улицата, когато чу, че някой го вика. Беше Анджела, която тичаше след него. Спря се и я изчака.
— Идвам с теб, Кемп.
— Не знаеш за какво говориш. Животът ще е труден. Чужди земи и чужди хора. Нямаме и пари.
— Имаме. Имаме цели петдесет долара. Същите, които се опитах да ти дам на заем. Други нямам и знам, че няма да ни стигнат за дълго. Все пак, разполагаме поне с тях.
— Ти не търсиш никакъв извънземен.
— Търся. И аз търся извънземен. Струва ми се, че всичките ние търсим твоя извънземен.
Той протегна ръка и грубо я придърпа. Притисна я към себе си.
— Благодаря ти, Анджела — каза.
Хванати за ръцете, се отправиха към космодрума в очакване на кораб, който да ги отведе към звездите.