— Гледай! Напред! — извика Ецио.
Стражите бяха пропуснали Ахмед, но бяха успели да спуснат бариерата зад него и го очакваха, насочили копия към конете на София. Неприятни изражения на предвкусван триумф озаряваха злостните им мургави лица.
— Какъв абсурд! — възкликна София.
— Какво има?
— Виж — вдигнали са бариерата по средата на пътя, но от двете страни земята е равна. За глупци ли ни вземат?
— Вероятно те са глупци — отвърна развеселено Ецио.
После се наложи да се улови здраво за седалката, защото София дръпна силно лявата юзда и накара конете да завият остро и да заобиколят в галоп блокадата. После ги насочи рязко надясно и ги върна на пътя на трийсетина метра след войниците, някои от които ги замериха безпомощно с копията си.
— Да виждаш кавалерия? — попита София.
— Този път не.
— Добре.
Тя шибна конете и каруцата им пак започна да скъсява разстоянието между тях и Ахмед.
Напред обаче имаше още едно малко село.
— Не отново! — възкликна София.
— Опитай се да го настигнеш! — посъветва я Ецио.
Тя пришпори конете, но когато навлязоха в селцето, колесничарят на Ахмед хитро забави ход. Войниците на задната седалка бяха сменили арбалетите със зловещи алебарди с къси дръжки. Брадвичките на върха им проблясваха на слънцето. София се помъчи да забави ход, но колата им се изравни с колесницата на Ахмед и Колесничарят сви настрани и ги блъсна. Този път успя да я разклати достатъчно и да я прекатури. Но ударът оказа същия ефект върху возилото на Ахмед.
В момента на сблъсъка Ецио отскочи във въздуха и се приземи на покрива на колесницата. Извади куката и я размаха бясно към войниците вляво от него. Прониза ги светкавично и ги повали, преди да успеят да развъртят алебардите Си. Колесничарят бе пришпорил конете отново, стремейки се да не излезе от пътя, докато София се бе преобърнала сред вихрушка от прах. Намираха се на ръба на стръмно възвишение и колелата на Ахмед политнаха във въздуха. Колесницата му рухна на свой ред.
Ецио се строполи на земята, но се изправи на крака и се озърна. Всичко наоколо обаче тънеше в задушлив прахоляк. Объркани викове долитаха отнякъде — вероятно местните жители, защото щом прахолякът започна да се разсейва, Ецио видя тялото на колесничаря, проснато сред скалите.
Нямаше и следа от Ахмед.
Нито от София.
Ецио я извика. Напразно.
72
Когато прахолякът се слегна напълно, Ецио най-сетне успя да огледа местността. Стреснатите селяни стояха встрани и се споглеждаха нерешително. Заплашителният му поглед засега ги удържаше, но той знаеше, че трябва да действа бързо. Не след дълго османските отряди, останали зад тях, щяха да се прегрупират и да ги последват.
Той се озърна наоколо. Ахмед лежеше по гръб на метри от разбитата колесница. Стенеше, очевидно от нетърпима болка. Кожената чанта с ключовете беше паднала наблизо. После, за огромно облекчение на Ецио, иззад туфа шубраци се появи София. Беше насинена и уплашена, но иначе невредима. Те се спогледаха окуражително. В същия момент Ахмед се претърколи с мъка по корем и се надигна.
Ецио взе чантата и я отвори. Ключовете бяха непокътнати. Той се втренчи в падналия принц.
— Е, Ецио? Какъв е финалът на историята? — каза Ахмед, поемайки си страдалчески дъх.
София застана зад Ецио и сложи длан върху рамото му.
— И аз се питам същото — отвърна той на Ахмед.
Принцът се засмя, не успя да възпре смеха, въпреки че очевидно му причиняваше болка. Изправи се едва-едва на колене.
— Е, ако откриеш отговора…
Изневиделица се появиха шестима византийски войници. Бяха въоръжени до зъби и заобиколиха закрилнически принца.
— … непременно ни уведоми!
Ецио се намръщи, извади меча си и даде знак на София да отстъпи назад.
— Ти си глупак, Ецио. Нима наистина смяташе, че ще пътувам без подкрепление?
Ахмед понечи да се засмее отново, но го сепна дъжд от стрели, излетели сякаш от нищото, които поразиха мигом всички византийци. Една стрела го улучи в бедрото и той политна назад, виейки от болка.
Ецио се изненада не по-малко. Не знаеше в околността да има асасини, а нямаше начин Дилара да е дошла да го спаси.
Извърна се рязко и забеляза недалече дузина еничарски кавалеристи да поставят нови стрели в лъковете си. Оглавяваше ги властен мъж на около четирийсет и пет, облечен в черно и червено, с кожена шапка и буйни мустаци. Той вдигна ръка.