Почерпката беше твърде изобилна и тя бе сготвила прекалено много, но виждаше, че храната, дори храната от родното място, струвала й цяло състояние, е последното, което го вълнува.
— Какво ще правиш? — попита го София.
Той въздъхна.
— Ще се върна в Рим. Работата ми тук приключи.
Помълча малко и попита:
— А ти?
— Ще остана тук, предполагам. Ще продължа по утъпкания път. Макар Азизе да е по-добра търговка от мен.
— Защо не опиташ нещо ново?
— Не знам дали ще посмея… сама. Само това умея. Въпреки че… — не довърши тя.
— Въпреки че?
Тя го погледна.
— През последните месеци — почти година — научих, че и отвъд книгите има живот.
— Целият живот е отвъд книгите.
— Говориш като истински мъдрец!
— Животът влиза в книгите, а не обратното.
София го огледа. Питаше се колко още ще се колебае. Дали изобщо ще се реши. Дали ще посмее. Дали изобщо иска — макар да се опитваше да пропъжда тази мисъл — и дали тя ще се осмели да го поощри. Когато отпътува до Адрианополис без него, за пръв път си даде сметка какво й се случва и беше убедена, че същото изпитва и той. Бяха любовници, разбира се. Но онова, за което наистина мечтаеше, още не се беше случило.
Дълго седяха мълчаливо до масата. Много напрегната тишина.
— Азизе, за разлика от теб, не се е възстановила от изпитанието на кулата — каза Ецио и бавно доля в чашите им с вино. — Помоли ме да те попитам дали може да остане да работи тук.
— А теб какво те засяга?
— Това място може да се превърне в отличен разузнавателен център на селджукските асасини.
Той се поправи бързо:
— Като допълнителна функция, разбира се, а и Азизе ще получи по-спокойна роля в Ордена. Тоест, ако…
— А какво ще стане с мен?
Ецио преглътна мъчително.
— Аз… питах се дали…
Коленичи пред нея.
Сърцето й заби лудешки.
80
Решиха, че е най-добре да се оженят във Венеция. Чичото на София беше архиерейски наместник на „Санта Мария Глориоза дей фрари“ в квартала Сан Поло и им предложи да извърши церемонията. Щом разбра, че бащата на Ецио е бил изтъкнатият банкер Джовани Аудиторе, той благослови охотно брака им. Връзката на Ецио с Пиетро Бембо също не навреди и макар бившият любовник на Лукреция Борджия да не успя да присъства, защото бе отпътувал за Урбино, сред гостите бяха дож Леонардо Лоредан и известният млад художник Тициано Вечели, който, впечатлен от красотата на София и обзет от ревност, че Дюрер я е рисувал, предложи срещу приятелска сума да им направи двоен портрет като сватбен подарък.
Братството на асасините беше платило на София щедра цена за книжарницата. Под нея, в подземното водохранилище, което Ецио беше открил, зазидаха и скриха петте ключа от Масяф. Азизе, макар и натъжена от раздялата, се радваше от все сърце на новата професия.
Останаха няколко месеца във Венеция, за да опознае София почти непознатата си родина и да се сближи с роднините си. С наближаването на новата година обаче Ецио започна да усеща безпокойство. Получаваше нетърпеливи писма от Клаудия в Рим. Папа Юлий II, отколешен закрилник на асасините, наближаваше шейсет и девет и беше болен. Все още не беше ясно кой ще го наследи и Братството се нуждаеше от напътствията на Ецио в несигурния период след смъртта му.
Но той, макар и притеснен, отлагаше заминаването.
— Вече не искам да съм част от тези неща — каза на София, когато тя го попита. — Сега най-сетне искам да помисля на спокойствие.
— И да помислиш за себе си вероятно.
— Вероятно.
— Но дългът те зове.
— Знам.
И друго го измъчваше. Водачът на северноевропейския клон на Братството — Дезидерий Еразъм — беше писал на Клаудия от Куинс Колидж, Кеймбридж, където странстващият учен понастоящем живееше и преподаваше. Еразъм съобщаваше, че новоназначен доктор по теология във Витенберг, млад мъж на име Лутер, проповядва религиозни идеи, които навярно трябва да бъдат следени изкъсо, защото, изглежда, са изключително революционни и е възможно да разклатят крехката стабилност в Европа.
Ецио сподели загрижеността си със София.
— Какво прави Еразъм?
— Наблюдава. Чака.
— Ще свикаш ли нови мъже в Ордена, ако на север се отцепят от Римската църква?