Улови китката му, докато той се опитваше да си поеме дъх. Ецио погледна пръстите, стиснали ръката му, и си помисли, че са необичайно силни. Лицето на мъжа му се стори странно познато. Ала сигурно си въобразяваше. Поклати глава да си проясни ума.
Младежът го погледна изпитателно и се усмихна. Ецио също го измери с очи.
— Трябва да си отдъхнеш — каза младежът.
Стана и се отдалечи. Ецио кимна със закъснение и го проследи с поглед. После се облегна назад, търсейки София в оредялата тълпа. Видя я как купува зеленчуци от една сергия. До нея стояха Флавия и Марчело, подкачаха се, играеха си).
Той затвори очи и пое дълбоко дъх. Гърдите му се успокоиха. Младежът беше прав. Трябваше да си отдъхне…
София подреждаше зеленчуците в кошницата, когато нещо студено пропълзя в сърцето й. Тя вдигна очи и погледна към пейката, където седеше Ецио. Позата му й се стори странна. Объркана, отказваща да признае страха си, тя закри уста с длан и забърза към него, оставяйки децата да си играят край сергията.
Когато наближи, забави крачка. Най-сетне седна до него, улови го за ръката и се наведе напред, притиснала чело в косата му.
Неколцина минувачи погледнаха към тях, после още един-двама ги стрелнаха загрижено с очи, но иначе животът по улицата продължаваше да тече.
92
По-късно същия ден, вече у дома и след като изпрати Макиавели, София влезе в кабинета. Децата бяха в леглата. Още не бяха осъзнали случилото се.
Огънят в камината беше изгаснал. Тя запали свещ и тръгна към писалището. Вдигна спретнато подредената купчина листове, завързани с панделка и зачете:
Когато бях млад, бях свободен, но не го разбирах; имах време, но не знаех, имах любов, но нея усещах. Много десетилетия отминаха, преди да осъзная значението и на трите. Сега, в залеза на дните ми, това разбиране поражда удовлетворение. Любовта, свободата и времето, някога толкова щедро на мое разположение, са огънят, който ме движи напред. Любовта най-вече, скъпа моя, към теб, към децата ни, към братята и сестрите ни… и към необятния и чуден свят, който ни дава живот и ни потапя в размисъл. С безкрайна обич, моя София, аз съм завинаги твой.