Выбрать главу

Ецио се озърна отново, залитна, но успя да запази равновесие, когато ненадейна вълна блъсна лодката.

— Не те бива много за моряк, а?

— Гондолите са ми повече по вкуса.

— Гондоли? Пфу!

— Искаше да ме убиеш…

— Не е ли логично? Само затова се навъртах в пъкленото венецианско пристанище, след като избягах. Не можех да повярвам на късмета си, щом те видях. Почти се бях отказал. Търсех начин да се измъкна.

Ецио се ухили.

— Не те виня.

— Хвърли ме в резервоар и ме остави да се удавя!

— Плуваш прилично. Дори глупак би го разбрал.

Сега беше ред на едрия мъж да се ухили.

— Е, трябваше да се сетя, че преструвката ми няма да предизвика съчувствие.

— Плати дълга си към мен. Спаси ми живота. Но защо ме взе със себе си?

Едрият мъж разпери ръце.

— Беше ранен. Ако те бях оставил, щяха да дойдат да те търсят. Нямаше да преживееш нощта. Усилията ми щяха да отидат на вятъра. А и може да ми помогнеш на това корито, нищо че си земен червей.

— Мога да се грижа за себе си.

Очите на едрия мъж станаха сериозни.

— Знам, ефенди. Навярно просто исках да си ми другар, Ецио Аудиторе.

— Знаеш ми името.

— Известен си. Унищожител на пирати. Не че това щеше да те спаси, след като уби отряд стражи и се опита да избягаш.

Ецио обмисли думите му. После каза:

— Как те наричат?

Едрият мъж изопна рамене. Достойнството му контрастираше с робските дрипи, които носеше.

— Аз съм Ал Скараб, бичът на Бяло море.

— О — вметна сухо Ецио. — Прости невежеството ми.

— Временно обезсилен — добави тъжно Ал Скараб. — Но не за дълго. Когато стигнем, ще си намеря нов кораб и екипаж за седмица.

— Когато стигнем къде?

— Не ти ли казах? Най-близкото пристанище, което си струва. Освен това е под контрола на мамелюците — Акра.

8

Часът удари.

Раздялата беше трудна, но мисията му го зовеше да продължава. Времето в Акра посвети на отдих и възстановяване. Налагаше се да прояви търпение, докато раната му зарасне, защото знаеше, че няма да постигне целта, ако не е в изрядна форма. А срещата с Ал Скараб, която щеше да е гибелна при друго стечение на обстоятелствата, му показа, че ако съществуват ангели пазители, те бдят над него.

Огромният пират, когото победи в битката за „Анаан“, се оказа не само закрилник на живота му. В Акра Ал Скараб имаше роднини и те приеха Ецио като спасител и съратник на братовчед им. Ал Скараб не спомена нито дума за поражението, претърпяно на палубата на „Анаан“, и забрани на Ецио да разказва за него, заплашвайки го с жестоко отмъщение. Бягството от Ларнака обаче се превърна в история с епични мащаби.

— Бяха петдесет… — подхващаше Ал Скараб и броят на злите венециански нападатели, които трябваше да надвият, се увеличи десетократно при десетото повтаряне на разказа.

Със зяпнали уста и ококорени очи братовчедите го слушаха като омагьосани и нито веднъж не обориха противоречията в сюжета. Поне не вмъква морско чудовище, мислеше си насмешливо Ецио.

Едно нещо обаче не беше плод на въображението — предупрежденията, които роднините на Ал Скараб му отправяха за опасностите, дебнещи го по-нататък по пътя. Опитаха се с всички сили да го убедят да вземе въоръжен ескорт, но Ецио упорито отклоняваше предложенията им. Щеше да язди сам. Не биваше да излага и други на опасностите, срещу които знаеше, че ще се изправи.

Скоро след като пристигна в Акра, Ецио се възползва от възможността да напише отдавна закъсняло писмо на сестра си. Подбра думите внимателно с пълното съзнание, че вероятно разговаря с нея за последен път.

Акра

XX ноември MDX

Моя най-скъпа сестро Клаудия,

От седмица съм в Акра невредим и в приповдигнато настроение, но готов за най-лошото. Мъжете и жените, които ми предоставиха подслон и храна тук, ме предупредиха, че по пътищата към Масяф безчинстват наемници и бандити, пришълци по тези земи. Страхувам се да си представя какво означава това.

Когато напуснах Рим преди десет месеца, го направих с една-едничка цел — да открия това, за което на баща ни не му остана време. В писмото, за което знаеш, написано в годината преди раждането ми, той споменава библиотека, скрита под бившата крепост на Алтаир. Светилище, пълно с безценна мъдрост.