След като се виеше нагоре около сто и петдесет метра, пътеката свършваше пред тясна скална тераса. Останките от стена на нея свидетелстваха за наличието на древна наблюдателна кула, откъдето стражите са оглеждали околността и са предупреждавали събратята си в крепостта за приближаващи войски или кервани. На изток и надолу обширният комплекс на крепостта Масяф с внушителните й стени и овални кули се разстилаше пред погледа му. Ецио напрегна очи и зорък като орел, започна да набелязва подробности, които да му помогнат да се завърне.
Далеч долу различи въжен мост над същата пропаст, погълнала каменния мост, по който беше преминал. До него имаше стражеви пост. Доколкото виждаше от страната, където се намираше, това беше единственият достъп до крепостта, но от отсрещния край на моста пътят към нея изглеждаше сравнително лек. Просеката, отвеждаща към по-близкия край на моста, обаче беше друго нещо — гладка черна скална повърхност, която би затруднила дори най-пъргавия ибекс8. И се намираше точно пред погледите на стражите.
Ецио се взря в слънцето, което тъкмо подминаваше зенита си. Прецени, че ще му трябват четири-пет часа да стигне крепостта. Трябваше да влезе вътре, преди да падне мрак.
Спусна се от скалната издатина и заслиза бавно и предпазливо, за да не събори лавина от камъни, които да се търколят по планинския склон и да привлекат вниманието на тамплиерите, охраняващи моста. Задачата му беше сложна, но слънцето залязваше зад гърба му, следователно заслепяваше наблюдателите долу, и Ецио изпита благодарност, че го закриля. Щеше да се спусне долу, преди то да потъне зад хоризонта.
Най-сетне се озова под сигурното укритие на висока гола скала върху равна поляна на петдесетина метра на запад от моста. Беше застудяло и вятърът се усилваше. Мостът — изработен от черни насмолени въжета и тесни дървени дъски — се клатеше и скърцаше. Ецио забеляза как двама стражи излизат от наблюдателницата. Закрачиха напред-назад, но не посмяха да стъпят върху самия мост. Бяха въоръжени с лъкове и мечове.
Сега светлината беше приглушена и сивкава, затрудняваше го да прецени разстоянието. Но здрачът работеше в негова полза и той се сливаше лесно с околния пейзаж. Като сянка, снишен, се промъкна до моста, но тръгнеше ли по него, нямаше да има укритие. Освен това не беше въоръжен.
Спря още веднъж на десетина крачки от него и се взря в стражите. Със задоволство установи, че са вкочанени от студ, отегчени и бдителността им сигурно е притъпена. Иначе всичко останало изглеждаше непроменено, с едно изключение — някой в наблюдателницата беше запалил лампа, значи стражите бяха повече от двама.
Трябваше му някакво оръжие. Докато се спускаше по склона и наближаваше моста, беше изцяло погълнат от стремежа да не се издаде, но сега си спомни, че скалите са от кремък. Под краката му се валяха достатъчно отломки, просветващи в замиращата светлина. Избра един островръх камък, дълъг около педя и пет сантиметра широк. Вдигна го прекалено припряно и камъните наоколо изтрополиха. Застина. Но не последва реакция. Мостът беше дълъг десетина метра. Лесно щеше да прекоси половината разстояние, преди стражите да го забележат. Но трябваше да тръгне веднага. Събра сили и се хвърли напред.
Придвижването по моста се оказа трудно. Той се люлееше и скърцаше зловещо при всеки повей на бурния вятър. Наложи се Ецио да се придържа за страничните въжета, за да запази равновесие. А това му коства време. Всички стражи го бяха видели. Нададоха предупредителни викове, които му спечелиха една-две секунди, но разбрали, че приближава, те изпънаха лъковете и започнаха да стрелят. В същия момент още петима войници, вече заредили лъковете си със стрели, излязоха тичешком от наблюдателницата.
Сумракът им пречеше да се прицелят, но стрелите профучаваха достатъчно близо и Ецио се привеждаше и отскачаше. По средата на моста прогнила дъска се счупи и кракът му пропадна, но той успя да го освободи, преди да потъне съвсем в пролуката — тогава с него щеше да е свършено. Щастието му се усмихна и се отърва само с охлузен врат, когато една стрела прониза качулката му на темето и го облиза по врата. Усети топлината й върху кожата си.
Стражите спряха да стрелят и се заловиха с нещо друго. Ецио напрегна очи.
Лебедки!