— От три месеца се опитвам да проникна през тази врата.
Ецио се извърна и огледа вратата.
— Не си напреднал много — заключи.
— Не съм направил дори прорез. Този камък е твърд като стомана.
Ецио прокара длан по гладкия като стъкло камък. По лицето му се изписа още по-сериозно изражение.
— Съмнявам се изобщо да успееш. Вратата пази съкровище, по-ценно от всичкото злато на земята.
Понеже смъртната заплаха беше отминала, очите на мъжа неволно светнаха.
— А! Имате предвид скъпоценни камъни?
Ецио го изгледа подигравателно. После се обърна отново към вратата и я огледа отблизо.
— Тук има ключалки. Пет. Къде са ключовете?
— Не ми казват много. Но знам, че тамплиерите са открили един под двореца на османския султан. Колкото до другите, предполагам, че малката им книжка ще разкрие тайната.
Ецио се втренчи остро в него.
— Дворецът на султан Баязид? И каква е тази книга?
Зидарят сви рамене.
— Някакъв дневник, мисля. Грозният капитан с белязаното лице го носи винаги у себе си.
Ецио присви очи. Размисли бързо. После очевидно се успокои, извади малка памучна кесия изпод туниката си и я подхвърли на Адад. Тя звънна, когато зидарят я улови.
— Върви си у дома — каза Ецио. — И си намери друга работа. С почтени хора.
По лицето на Адад първо се изписа доволство, после — колебание.
— Не знаеш колко ми се иска. С радост ще си тръгна оттук. Но тези хора ще ме убият, ако се опитам.
Ецио се извърна към шахтата зад него. Тънък лъч светлина се процеждаше през тунела.
Погледна зидаря.
— Събери си сечивата — каза му. — Вече няма от какво да се страхуваш.
14
По най-безлюдните стълби и коридори на крепостта Ецио се върна незабелязано върху най-високите бойници. От устата му излитаха облачета пара в студения въздух. Той избра кула с изглед към селцето край Масяф, сгушено в сянката на крепостта. Знаеше, че няма начин да напусне крепостта през някоя от зорко охраняваните й порти, но трябваше да проследи гологлавия капитан с белега. Предположи, че е отвън и ръководи издирването му. Тамплиерите сигурно обикаляха из околността, което обясняваше сравнителната липса на хора в крепостта. Във всеки случай разбираше, че следващият етап от мисията му лежи отвъд стените на Масяф, но първо трябваше да напусне крепостта.
От мястото, което му разкриваше ясна гледка към селцето, забеляза, че тамплиерски войници сноват из него и разпитват обитателите му. Увери се, че слънцето е зад гърба му и не позволява да го съзрат отдолу, развърза кожените си чанти и извади парашута. Разгъна го и го вдигна възможно най-бързо, но и внимателно, защото животът му зависеше от него. Разстоянието беше твърде голямо, а спускането — по-опасно дори от най-дръзкото салтомортале.
Парашутът заприлича на триъгълна шатра или на пирамида от здрава коприна, изопната върху тънки стоманени нишки. Ецио прикрепи въжетата, стърчащи от четирите му ъгъла, към ремък, който закопча за гърдите си. Спря да прецени посоката на вятъра и да се увери, че никой не гледа към него. После скочи във въздуха.
Чувството щеше да е неповторимо, ако разполагаше с време да му се наслади, но той се съсредоточи върху управлението на приспособлението, използвайки топлите въздушни течения като орел. В крайна сметка успя да се приземи невредим на десетина метра от най-близката сграда. Събра бързо парашута и влезе в селото.
Тамплиерите наистина тормозеха селяните, блъскаха ги и ги биеха безмилостно, ако не им отговаряха незабавно и ясно. Ецио се смеси с тълпата местни жители. Слушаше и наблюдаваше.
Един превит от страх възрастен мъж молеше за милост тамплиера здравеняк, надвесен заплашително над него.
— Помогнете ми, моля ви! — умоляваше всеки минувач, но никой не откликваше.
— Говори, куче! — изкрещя тамплиерът. — Къде е той?
Недалеч двама главорези биеха млад мъж, макар да ги умоляваше да възпрат юмруците си. Друг селянин извика: „Невинен съм!“, когато тамплиерите го събориха с тояги на земята.
— Къде се крие? — ръмжаха насилниците.
Отнасяха се жестоко не само с мъжете. Двама други тамплиерски страхливци притискаха към земята една жена, а трети я налагаше безпощадно с ритници. Тя се гърчеше, а събратята му заглушаваха жаловитите й писъци.