— Не знам нищо! Простете ми! — умоляваше ги тя.
— Доведи ни асасина и ще те пощадим — изръмжа мъчителят й, привел лице до нейното. — Иначе…
Ецио ги гледаше и се разкъсваше от желание да й помогне. Насили се обаче да се съсредоточи в търсенето на капитана. Приближи главната порта на селото точно в момента, когато издирваният се качваше на теглена от коне каруца. Капитанът толкова бързаше да потегли, че изхвърли кочияша от седалката му и той тупна на земята.
— Махай се от пътя ми! — изрева той на гръцки. — Сграбчи юздите и изпепели с поглед войниците си. — Никой да не си тръгва, докато асасинът не умре — излая им той. — Разбрахте ли? Намерете го!
Ецио чак сега осъзна, че мъжът говори на гръцки. Преди това беше чувал предимно италиански и арабски. Възможно ли беше капитанът да е византиец? Потомък на прокудените в изгнание, когато преди шейсет и пет години султан Мехмед беше завзел Константинопол? Ецио знаеше, че изгнаниците се бяха установили в Пелопонес скоро след това, но макар тържествуващите османци да ги бяха прогонили и оттам, малобройни общности бяха оцелели в Мала Азия и Близкия изток.
Той пристъпи открито напред.
Войниците го изгледаха нервно.
— Командире! — обади се един от по-смелите сержанти. — Явно той ни е открил!
Вместо отговор, капитанът извади камшика от поставката му до мястото на кочияша и шибна конете с викове:
— Дий! Дий!
Ецио се втурна напред. Тамплиерите се опитаха да му попречат, но той извади ятагана и си проправи яростно път. Скочи към потеглилата каруца, но пръстите му я пропуснаха на косъм, улавяйки все пак влачещото се след нея въже. Конете спряха за миг и после се втурнаха в галоп, повличайки Ецио.
Той започна да се издърпва болезнено напред педя след педя. Зад него долетя тропот на копита. Няколко войници бяха яхнали коне и го следваха по петите с вдигнати саби, стремейки се да го догонят и да го пронижат. Надаваха предупредителни крясъци към капитана, който налагаше жребците с камшика, за да ги пришпорва да препускат още по-яростно. Междувременно друга, по-лека каруца беше потеглила след тях и бързо ги настигаше.
Влачейки се по неравния терен, Ецио продължавайте да се придърпва нагоре по въжето. Когато се добра на две стъпки от задната каната на каруцата, двама от ездачите зад него го застигнаха. Той сниши глава, очаквайки удар, но ездачите прибързаха, съсредоточени повече върху плячката, отколкото върху ездата. Жребците им се сблъскаха жестоко на сантиметри зад краката на Ецио и паднаха сред хаос от цвилещи коне, ругаещи конници и прахоляк.
Ецио напрегна мишци, принуждавайки изтръпналите си от болка ръце да направят последно усилие. Задъхан тежко, той се изтегли с мъка напред, преодолявайки последното разстояние до каруцата, където замря за миг със замаяна глава, едва поемайки си дъх.
Междувременно втората каруца се беше изравнила с първата и капитанът трескаво сигнализираше на мъжете си в нея да я докарат по-близо. Щом изпълниха нареждането му, той скочи в тяхната каруца, изблъсквайки кочияша от седалката му. С глух вик мъжът падна на земята, удари се в скала и отскочи от нея с отвратително тупване. После се строполи неподвижно с неестествено извита глава.
Овладял обърканите коне, капитанът ги пришпори напред. Ецио, на свой ред, се добра до предната част на своята каруца и улови юздите. Мускулите на ръцете му запротестираха, когато ги дръпна силно, за да обуздае впряга си. Двата му коня с разпенени усти и диви погледи, продължиха да галопират и Ецио не изостана. Забелязал, че го настига, капитанът насочи каруцата си към стара отворена порта, поддържана от полусрутени тухлени колони. Успя да удари едната, без да спира, и колоната рухна сред вихрушка от хоросан точно пред Ецио. Той дръпна юздите и в последния момент успя да завие надясно. Каруцата му подскочи и свърна към шубраците край канавката. Той се помъчи да насочи конете си надясно, към пътя. Прахоляк и камъчета летяха навсякъде, забивайки се в лицето на Ецио. Той присви очи, за да ги запази, без да изпуска от поглед беглеца.
— Върви по дяволите! — изкрещя му капитанът през рамо.
Ецио забеляза, че войници, надвиснали рисковано над задния парапет на каруцата пред него, се готвят да го замерят с гранати. Криволичейки на зигзаг, за да избегне експлозиите, които избухваха от двете му страни и зад него, Ецио се бореше да овладее ужасените си жребци, впуснали се в паническо бягство. Бомбите обаче не улучиха целта и той продължи напред.