— Ела.
Той обгърна Ецио през рамо и го поведе през гъмжилото. От двете страни на многолюдните улици, през които го водеше, имаше сергии с всякаква стока под калейдоскоп от пъстроцветни навеси. Тук сякаш се тълпяха хора от всички народности и раси. Християни, евреи и мюсюлмани разменяха стоки, търговците подвикваха на турски, гръцки, франкски и арабски. Колкото до италианския, Ецио разпозна венециански, генуезки и флорентински диалект, преди да изминат една пресечка.
До слуха му долитаха и други езици, които разпознаваше откъслечно или само се догаждаше за произхода им — арменски, български, сръбски и персийски. Високи мъже със светла кожа и дълги червени коси и бради говореха гърлен език, който чуваше за пръв път.
— Добре дошъл в Галата — просия Юсуф. — От векове тя приютява сираци от Европа и Азия. Тази част на града се слави с най-разнородни обитатели — основателна причина да установим щабквартирата си тук.
— Покажи ми я.
Юсуф закима енергично.
— Разбира се, менторе. Веднага! Братството ни очаква с нетърпение да види мъжа, изтрил семейство Борджия от лицето на земята.
Той се засмя.
— Целият град ли знае, че съм тук?
— Изпратих куриер веднага щом те зърнах. И във всеки случай схватката ти с тамплиерите в Светите земи не остана незабелязана. Разбрахме и без помощта на шпиони.
Лицето на Ецио придоби замислено изражение.
— Когато потеглих, насилието не влизаше в плановете ми. Търсех единствено мъдрост.
Той погледна новия си лейтенант.
— Съдържанието на библиотеката на Алтаир.
Юсуф се засмя отново, макар и по-колебливо.
— Не знаеше ли, че е запечатана от два и половина века?
Ецио също се подсмихна.
— Не. Но се досещах. Признавам обаче, че не очаквах да открия тамплиери там.
Юсуф отново си върна сериозното изражение. Вървяха по по-безлюдни улици и забавиха крачка.
— Положението е тревожно. Преди пет години тамплиерското влияние тук беше нищожно. Малобройна групичка с амбиции да върне трона на Византия.
Стигнаха малък площад и Юсуф дръпна Ецио настрани и му показа четирима мъже, скупчени в тъмен ъгъл. Носеха мътносиви ризници над червеникави туники от груба вълна и къси прилепнали кожени елеци.
— Тези са от тях — сниши глас Юсуф. — Не поглеждай натам.
Той се озърна.
— Ден след ден стават все повече. И знаят каквото знаем всички — че султан Баязид си отива. Наблюдават и изчакват да настъпи часът им. Смятам, че ще предприемат нещо драматично.
— Няма ли наследник на османския трон? — попита учудено Ецио.
— Проблемът е, че има двама. Двамина гневни синове — често срещано явление в царските родове. Когато султанът се изкашля, принцовете изваждат саби.
Ецио обмисли чутото, спомнил си какво му разказа младият мъж на кораба.
— Явно тамплиерите и османците ви намират достатъчно работа — каза той.
— Ецио ефенди, не ми остава време да наостря сабята си, честна дума!
В този момент прозвуча изстрел и куршумът се заби в стената на сантиметри вляво от главата на Юсуф.
18
Юсуф се притаи зад редица каци с подправки. Ецио се сниши зад него.
— Говорим за вълка, а той в кошарата! — каза Юсуф със стиснати устни и надигна глава точно когато мъжът с пистолета го зареждаше отново в другия край на площада.
— Явно нашите византийски приятели не са одобрили интереса ни.
— Аз ще се погрижа за мъжа с мускета — отвърна Юсуф и прецени на око разстоянието до мишената. Пресегна се и извади една от камите за хвърляне от ножницата зад рамото си. Метна я с чисто движение и тя прелетя през площада, завъртайки се три пъти, преди да улучи целта. Заби се дълбоко в гърлото на мъжа точно когато вдигаше пистолета си за нов изстрел. Междувременно приятелите му вече тичаха към тях с извадени саби.
— Няма път за бягство — каза Ецио и издърпа ятагана си от ножницата канията.
— Бойно кръщение за теб — отвърна Юсуф. — А едва слезе от кораба. Много добре!
— Не се безпокой — каза Ецио развеселено.
Разбираше достатъчно турски и знаеше, че съратникът му всъщност се извинява.
Юсуф също извади сабята си и те изскочиха от укритието да посрещнат връхлитащите нападатели. Бяха по-леко облечени от тримата си противници — тоест по-уязвими, но и по-подвижни. Още щом кръстоса оръжие с първия византиец, Ецио осъзна, че се изправя срещу съвършено обучен боец.