Ецио пое дълбоко дъх и го последва. Премина лесно първите два етапа и дори се почувства окрилен, но куката му едва не се плъзна от третата редица декоративни тухли. Залюля се опасно над улицата, но поправи грешката си, без да губи скорост, и скоро се озова върху покрива до Юсуф.
— Не се замисляй — каза му лейтенантът. — Използвай инстинктите си и оставяй куката сама да си върши работата. След още няколко опита ще усъвършенстваш катеренето. Схватлив ученик си, менторе.
— Налага се.
Юсуф се усмихна. Извади отново острието си и му го показа.
— Стандартната османска кука се състои от две части — кука и острие. Можеш да използваш поотделно едното или другото. Изящен дизайн, нали?
— Жалко, че досега не разполагах с такова оръжие.
— Навярно не ти е било необходимо. Ела!
Той се втурна по покривите. Ецио го следваше по петите, припомняйки си далечните дни, когато тичаше след брат си Федерико по флорентинските покриви. Юсуф го отведе на места, където да потренира още, далеч от любопитни погледи. Щом Ецио изкачи още три стени с нарастваща увереност, Юсуф се обърна към него и каза със светнали очи:
— Остава доста, докато се мръкне. Готов ли си за по-голямо предизвикателство?
— Va bene20 — ухили се Ецио. — Да вървим.
Юсуф хукна отново по безлюдните улици, докато стигнаха подножието на кулата Галата.
— В мирно време не поставят стражи, преди да запалят факлите по парапетите. Няма да ни безпокоят. Да поемаме.
Ецио обходи с поглед високата кула и преглътна.
— Няма да те затрудни. Следвай ме, тръгни нагоре и се отпусни. Просто се издигай. И отново — остави куката да върши тежката работа. Между камъните има достатъчно вдлъбнатини и ръбове, ще се чудиш кои да предпочетеш.
С нехаен окуражителен смях Юсуф се заизкачва нагоре. Толкова сръчно използваше куката, че на пръв поглед сякаш ходеше — дори тичаше — нагоре по стената на кулата. След малко Ецио, задъхан, но тържествуващ, застана до него върху покрива и се озърна. Както му беше казал младежът на кораба, гледката към града бе изумителна. А и не му се наложи да чака разрешение от някой бюрократ, за да й се наслади. Той разпозна всички забележителност, които младият мъж му беше показал от палубата, и използва възможността да се запознае още по-подробно с градския пейзаж. Друга част от съзнанието му просто се опиваше от красотата, обляна в червено-златистата светлина на залязващото слънце. Цветът на залеза му припомни косите на пленителната жена, която му беше спътничка и го гледаше с невиждащ поглед.
— Добре дошъл в Истанбул, менторе — каза Юсуф, взрян в лицето му. — Кръстопътят на света.
— Разбирам защо го наричат така.
— Много поколения владетели са управлявали този град, но не са успели да го подчинят. Каквито и окови да поставят на врата му, каквато и немара и грабежи да го сполетят, той винаги се възправя отново.
— Изглежда хубаво място за роден дом.
— Да.
След още няколко минути Юсуф пристъпи към ръба на кулата и погледна надолу. Обърна се отново към Ецио.
— С един скок до долу? — попита той и без да дочака отговор, се хвърли от парапета.
Ецио проследи с поглед как полита като ястреб и се приземява невредим в почти невидима копа сено на четирийсет и два метра под него. Въздъхна и се полюбува още малко на разстлалия се под нозете му град. Великият град. Първият град. Наследникът на Древен Рим. Константинопол беше на хиляда години и бе приютявал стотици хиляди граждани в не толкова далечното минало, когато Рим и Флоренция са били просто селца в сравнение с него. Бяха го плячкосвали и опустошавали и легендарната му красота от миналото си бе отишла завинаги, но градът открай време вдъхваше благоговение и у онези, които се стремяха да го разрушат. И както бе казал Юсуф, никой не беше успял да го подчини.
Ецио се озърна за последно, обхождайки хоризонта със зорък поглед. Потисна дълбоката тъга, изпълнила сърцето му.