— Измислили сме тези приспособления, за да пренасяме стока от склад до склад или от складовете до магазините — обясни Юсуф. — Има ги в много квартали в града. По-бързо е, отколкото да се използват улиците, които сега са твърде тесни и обикновено многолюдни. По-бързо е и за нас.
Ецио погледна надолу, където византийците се опитваха да проникнат в сградата, върху чийто покрив стояха. Прекалено тежковъоръжени, за да се катерят, те бяха решили да ги настигнат отвътре.
— Да не губим време.
— Използвай куката си и за това — каза Юсуф. — Просто я закачаш за въжето, увисваш на нея, стискаш я здраво и потегляш — получава се само надолу, разбира се.
— Започвам да разбирам защо сте измислили това оръжие — отлично е за Константинопол.
— И още как! — Юсуф надникна към улицата на свой ред.
— Но имаш право — трябва да побързаме.
Той огледа околните покриви. На около сто метра, върху покрива на постройка, намираща се по-надолу по склона, забеляза византийски съгледвач с гръб към тях да се взира към града, стелещ се под него.
— Виждаш ли го? — попита Юсуф.
— Да.
— Има още един — ей там наляво, на съседния покрив.
— Видях го.
— Ще ги обезвредим.
Юсуф извади куката си и я окачи на въжето. Вдигна предупредително длан, когато Ецио понечи да направи същото.
— Не тръгвай веднага след мен. Нека ти покажа.
— Радвам се да науча местните обичаи.
— Наричаме я Летящата лисица. Гледай!
Юсуф почака и вторият съгледвач да отклони очи в друга посока и увисна върху въжето. То се изопна леко, но издържа тежестта му. После той се отблъсна напред и след миг заплува тихо във въздуха към нищо неподозиращия съгледвач. В последния момент откачи куката и измина бегом няколкото крачки до мъжа, насочил острието, готов да го забие в хълбока му. Прихвана падащото тяло на съгледвача и го пусна леко на земята. След това бързо се сниши зад малък навес върху покрива, откъдето нададе приглушен вик. Привлече вниманието на втория съгледвач, който се обърна сепнато и погледна в посоката, откъдето бе долетял звукът.
— Помощ, другарю! Асасин! — простена Юсуф на гръцки.
— Дръж се! Идвам! — отвърна вторият съгледвач и се втурна по покрива да помогне на своя побратим.
В същия момент Юсуф помаха на Ецио, който се спусна по въжето точно навреме, за да връхлети гибелно върху втория съгледвач, коленичил до тялото на другаря си.
Юсуф застана до него.
— Дори не се изпоти — изкикоти се той. После продължи със сериозно изражение: — Виждам, че можеш да се грижиш за себе си. Мисля, че е време Да се разделим. Аз ще тръгна към базара да проверя какво става в укритието ни там. Ти отиди да помогнеш на братята ни в Галата.
— Упъти ме.
Юсуф посочи покривите.
— Виждаш ли кулата?
— Да.
— Укритието е точно до нея. Не мога да съм на две места едновременно, но след като ти си тук, не се налага. Слава на Аллах, че дойде, менторе. Без помощта ти…
— Досега си се справял отлично.
Юсуф стисна ръката му.
— Време е. Късмет, Ецио!
— Успех и на теб!
Юсуф пое на юг, а Ецио хукна по ръждивочервените керемиди, докато намери нов въжен път. Полетя бързо и безпрепятствено от колона до колона и много по-бързо, отколкото ако се беше придвижвал на крака, се спусна до основата на кулата, готов за следващата си битка.
22
Ецио пристигна по време на кратко затишие и успя да се промъкне незабелязано в укритието. Там го посрещна Доган, един от лейтенантите на Юсуф, с когото се бяха запознали по-рано.
— Менторе, за мен е чест. Юсуф не е ли с теб?
— Не. Нападнали са и укритието ви на Големия базар. Тръгна натам.
След кратко мълчание Ецио добави:
— Какво е положението тук?
Доган изтри чело.
— Отблъснахме авангарда, но те се оттеглиха да изчакат подкрепленията.
— Готови ли са хората ти за тях?
Доган се усмихна предпазливо на Ецио, окуражен от въодушевлението и увереността на ментора.
— Готови са, щом си тук!
— Откъде е най-вероятно да нападнат?
— От северната страна. Мислят я за най-уязвима.
— Тогава да се погрижим да е най-силна.
Доган разположи хората си според указанията на Ецио и когато тамплиерите контраатакуваха, те отвърнаха на удара. Битката беше колкото разгорещена, толкова и кратка. На площада до кулата, където беше разположено укритието, останаха петнайсет мъртви тамплиери. Двама мъже и една жена от асасините бяха ранени, но леко. Тамплиерите бяха надвити.