— Няма да се върнат скоро — каза Доган на Ецио, когато всичко приключи.
— Да се надяваме. Опитът ме е научил, че тамплиерите не обичат провалите.
— Е, ако пробват отново, ще се наложи да ги заобичат.
Ецио се усмихна и потупа Доган по рамото.
— Такива думи ми е приятно да чувам!
Той понечи да си тръгне.
— Къде отиваш? — попита Доган.
— Ще се присъединя към Юсуф на Големия базар. Изпрати ми вест, ако тамплиерите се прегрупират.
— Не е много вероятно, но първи ще научиш.
— И се погрижи за ранените. Порязаха лошо главата на сержанта.
— Вече го превързват.
— Мога ли да използвам въжения път?
— Щом стигнеш до южния бряг на Златния рог. Но дотам трябва да пресечеш с ферибот. Най-бързият път до полуострова.
— Ферибот?
— Щяха да строят мост, но незнайно защо се отказаха.
— Аха — каза Ецио. — Помня, че някой го спомена.
Той протегна ръка.
— Allaha ismarladik.
— Gtile, gale — усмихна се Доган. — Довиждане.
Укритието, накъдето Ецио се запъти, се намираше недалеч от базара, в Имперския квартал, между самия пазар и древната църква „Света София“, превърната понастоящем в джамия. Ала битката се водеше на известно разстояние на югозапад, близо до доковете край южния бряг на града. Ецио постоя минута-две върху покрива, наблюдавайки схватката, развихрила се по улиците и кейовете под него. Въжето от дървената колона до него отвеждаше току до Юсуф, когото бе забелязал да се бие с гръб към водата в най-яростното гъмжило. Отблъскваше половин дузина едри наемници, а другарите му бяха твърде заети, за да му се притекат на помощ. Ецио окачи куката върху въжето и се спусна надолу. Скочи от три метра и половина и разперил ръце като орлови криле и извадил скритото острие, се приземи върху гърбовете на двама от Юсуфовите нападатели, събаряйки ги на земята. И двамата умряха, преди да успеят да реагират. Другите четирима се обърнаха към Ецио и позволиха на Юсуф да ги заобиколи по фланга. Ецио размаха куката.
Когато четиримата тамплиери се спуснаха с крясъци към него, Юсуф ги нападна отстрани и бързо пусна в ход собственото си тайно острие. Един огромен войник едва не погуби Ецио, притиснал го към стената на склада, но той си припомни техниката „кука и кълбо“ и с нейна помощ се измъкна от противника и го повали на земята, намушквайки гърчещото се тяло със скритото си острие. Междувременно Юсуф беше обезвредил двама от другите, а оцелелият си плю напетите.
Яростната битка постепенно стихваше. Отрядът на Юсуф бе надделял над тамплиерите, които най-сетне се разбягаха с ругатни и изчезнаха в северните покрайнини на града.
— Радвам се, че пристигна навреме да се запознаеш с новите ми другарчета — каза Юсуф, избърса сабята си и я пъхна в ножницата, прибирайки и скритото острие. Ецио последва примера му. — Би се като тигър, приятелю, като мъж, закъснял за сватбеното си тържество.
— Погребение, искаш да кажеш.
— За него няма да се безпокоиш да не закъснееш.
— Е, ако говорим за сватба, вече съм закъснял с двайсет и пет години.
Ецио прогони познатото мрачно настроение и изопна рамене.
— Навреме ли пристигнах да спася укритието в базара?
Юсуф сви съжалително рамене.
— Уви, не. Успяхме да спасим само собствените си кожи. Превзеха укритието. За жалост дойдох твърде късно да го отвоювам. Бяха се окопали прекалено добре.
— Не се отчайвай. Укритието в Галата е в безопасност. Асасините, които се биха там, могат да се присъединят към нас тук.
Лицето на Юсуф грейна.
— А с удвоена „армия“ ще си възвърнем укритието на базара. Хайде! Насам!
23
Тръгнаха по пазарните улички и през сияйния лабиринт на самия базар. Ослепителният, хаотичен, златен и червен Голям базар със стотиците му алеи с малки магазинчета, продаващи всичко — от благовонни до подправки, овчи кожи и скъпи персийски килими от Исфахан и Кабул, мебели от кедрово дърво, саби и ризници, месингови и сребърни кани за кафе с тънки и издължени гърла, чаши във формата на лалета за чай и по-големи и по-фини — за шербет. Пазарът беше рог на изобилието, където човек можеше да си купи всичко мечтано сред многоезична врява.