— Не виждам. Византийските тамплиери не са добри домакини, но са порядъчни наематели. Завземат ли чуждо място, предпочитат да го запазят непокътнато.
— Защото възнамеряват да останат?
— Точно така! — потри длани Юсуф. — Трябва да се възползваме от малките си победи, за да те подготвим още по-добре за битката срещу гръцките ни приятели — каза той. — Показах ти как да използваш някои от бомбите ни, но няма да е зле да се научиш и да ги изработваш.
— Има ли кой да ме научи?
— Разбира се! Самият майстор! Пири Рейс.
— Пири Рейс е… един от нас?
— Може да се каже. Предпочита да стои на разстояние. Но несъмнено е на наша страна.
— Смятах го за картограф — каза Ецио, спомнил си картата на Кипър, подарена му от Ма’Мун.
— Картограф, мореплавател, пират, макар тези дни да се издига бързо в йерархията на османската флота. Бива го в много занятия. И познава Истанбул — Константиние — като петте си пръста.
— Добре, защото искам да го питам и нещо за града, не само как се правят бомби. Кога ще се срещнем?
— Няма по-подходящ момент от настоящето. И нямаме какво да губим. Невредим ли си след малките схватки? Искаш ли да отпочинеш?
— Не.
— Добре! Ще те заведа при него. Работилницата му не е далеч оттук.
Пири Рейс — адмирал Пири — притежаваше скромно ателие на втория етаж в северната част на Големия базар. Високите прозорци хвърляха студена чиста светлина върху няколкото картографски маси, подредени спретнато върху тиковия под на тясното студио. Също толкова спретнато върху масите бяха разгънати карти, чието разнообразие и количество изумиха Ецио. Седнали пред тях, шепа асистенти се трудеха съсредоточено и мълчаливо. Западната и южната стена на ателието бяха украсени с още карти, всичките закачени съвършено симетрично. Пет големи глобуса, по един във всеки ъгъл и един в центъра на стаята, завършваха картината. Глобусите също се изработваха в момента и прясно очертаните с мастило райони отбелязваха последните открития.
По западната стена бяха окачени и технически проекти, начертани с ерудиция. Ецио веднага разпозна, че са схеми на бомби. Докато вървяха към стаята, където седеше Пири, успя да прочете достатъчно и да види, че бомбите са разделени на категории — смъртоносни, тактически, диверсионни и със специална обшивка. Нита в стената побираше работен плот и по полиците зад него бяха подредени прецизно стругарски инструменти.
Ецио си помисли колко различна е атмосферата в това помещение в сравнение с хаоса, сред който Леонардо обичаше да работи. Споменът за приятеля му го накара да се усмихне.
Двамата с Юсуф свариха Пири приведен над голяма чертожна маса точно под прозорците. Шест или седем години по-млад от Ецио, той беше загорял от слънцето, обветрен, здрав и жилав мъж със син копринен тюрбан, под който лице със силни черти, в момента съсредоточено изопнати, се взираше в чертежа с проницателни ясносиви очи. Гъстата му кафява брада беше спретнато подрязана, макар и дълга, и покриваше високата яка на туниката от сребрист брокат. Широки сини панталони и обикновени дървени обувки допълваха облеклото му.
Той изгледа изпитателно Ецио, който му отвърна със същото, докато Юсуф ги представяше.
— Ще повториш ли името си?
— Ецио. Ецио Аудиторе да фиренце.
— А, да. Стори ми се, че Юсуф каза Лотарио. Не схванах разликата.
Той го погледна и Ецио бе готов да се закълне, че в очите му проблеснаха шеговити искрици. Възможно ли беше славата му — поне в едно отношение — да го бе изпреварила? Реши, че този мъж ще му хареса.
— Виждал съм картите ти — подхвана Ецио. — Имах копие от твоята карта на Кипър.
— Нима? — тросна се морякът.
Очевидно не обичаше да прекъсват работата му. Или поне се стремеше да създаде такова впечатление.
— Но днес съм дошъл да търся съвет в друга област, която владееш до съвършенство.
— Онази карта на Кипър беше добра — каза Пири, сякаш не е чул забележката на Ецио. — Но вече съм внесъл подобрения. Покажи ми твоята.
Ецио се поколеба.
— Вече не е у мен — призна. — Подарих я на мой приятел.
Пири го погледна.
— Много щедро от твоя страна — каза — Знаеш ли колко струват картите ми?
— Знам. Но този човек ми спаси живота.
Ецио се поколеба отново.
— Той е моряк като теб.
— Хмм… Как се казва? Може да съм го чувал.