— Ах, каква голяма уста има Юсуф!
Пири отново го изгледа сериозно.
— Не бива да компрометирам поста си, Ецио. Аз съм старши навигатор в султанската флота и това е последният ми проект — посочи картите той. После намигна. — Бомбите са странично занимание. Но обичам да помагам на истинските си приятели, когато отстояват справедлива кауза.
— Можеш да разчиташ на дискретността ми. Както аз разчитам на твоята.
— Добре. Следвай ме.
Пири го поведе към просторната ниша в западната стена.
— Всъщност бомбите също са част от военноморски изследователски проект — продължи той. — През войнишките си години развих интерес към артилерията и експлозивите. Те служат добре на асасините. Осигуряват ни предимство.
Посочи техническите чертежи.
— Изобретил съм много бомби и някои са запазени само за арсенала на Братството. Както виждаш, разделени са на четири основни категории. Скъпи са, разбира се, но Братството го разбира.
— Юсуф ми каза, че асасините не разполагат с много средства.
— Като повечето добри каузи — отвърна Пири. — Но Юсуф е находчив. Да разбирам ли, че знаеш как да използваш тези оръжия?
— Запознах се набързо с тях.
Пири го изгледа втренчено.
— Добре. Както Юсуф очевидно ти е обещал, ще ти покажа как да изработваш сам бомби, ако желаеш.
Той заобиколи масата и вдигна две парчета метал със странен вид. Ецио се приведе любопитно и посегна към третото.
— Ах, ах! Не го пипай! — предупреди го Пири. — Едно погрешно движение и „Бум!“. Сградата ще полети във въздуха.
— Сериозно?
Пири се засмя.
— Как ме погледна само! Ще ти покажа.
През следващите няколко часа Пири Рейс преведе Ецио през основните стъпки при изработването на различните видове бомби и му обясни какви материали се използват.
Ецио научи, че барутът е основна съставка на всяка бомба или граната, но не всички са предвидени да убиват. Той вече беше боравил със смъртоносни гранати, когато преди четири години атакуваха флотата на Борджия във Валенсия. Юсуф му беше показал как да използва диверсионни бомби, предизвикващи оглушителни гръмотевици или разпръскващи дим, отблъскващи миризми и дъжд от монети. Пири му показа други приложения. Някои от бомбите със смъртоносен ефект съдържаха въглищен прах, който подсилваше ударната сила на барута. Имаше и разкъсващи бомби, чиито шрапнели убиваха безразборно и бяха с широк обхват. Бомби, съдържащи пликчета с агнешка кръв, оплискваха противника и го паникьосваха, създавайки илюзия, че е ранен. Друг вид гранати, които не причиняваха смърт, но забавяха преследвачите, осейваха пътя на приближаващия враг с десетки усукани гвоздеи. Най-неприятни вероятно бяха бомбите с татул или отровна беладона.
— Татулът и беладоната са две от така наречените вещерски билки, наред с бучиниша и мандрагората — обясни Пири със сериозно лице. — Не обичам да ги използвам, освен в случай на извънредна опасност. Когато експлодира сред врага, татулът причинява делириум и умопомрачение и води до смърт. Той е най-страшният. Беладоната излъчва отровен газ, който е също толкова смъртоносен.
— Тамплиерите не биха се поколебали да ги използват срещу нас, ако им се удаде възможност.
— Това е един от моралните парадокси, с които човечеството ще се бори, докато най-сетне не се цивилизова истински — отвърна Пири. — Злина ли е да използваш зло, за да се сражаваш със злото? Дали приемайки този аргумент, не търсим оправдание за нещо, което в действителност никой от нас не бива да върши?
— Сега — каза Ецио — не разполагаме с време да разискваме такива въпроси.
— Ще откриеш съставките за бомбите в града. Юсуф ще ти обясни къде. Отваряй си очите и ушите на четири, когато обикаляш улиците.
Ецио стана да се сбогува. Пири му протегна лешниковокафява ръка.
— Ела пак, ако ти потрябва помощ.
Ецио стисна дланта му и се изненада колко е силна.
— Надявам се да се срещнем отново.
— О — рече Пири със загадъчна усмивка, — не се съмнявам, че ще се срещнем пак.
25
Следвайки указанията на Пири Рейс, Ецио прекоси отново базара, без да обръща внимание на настойчивите подкани на търговците. Стигна квартала на запад от внушителната снага на „Света София“. Едва не се изгуби в лабиринта от улички и алеи около църквата, но в крайна сметка откри мястото, което Пири Рейс му беше показал на картата.