Выбрать главу

— С твое позволение ще проверя докъде водят стълбите — каза сериозно той.

— Ще ти донеса свещ.

Тя се върна бързо със свещ и кутийка с прахан.

— Кой си ти, месер? — попита и го погледна в очите.

— Просто най-интересният мъж в живота ти.

Жената се усмихна.

— A! Presuntuoso!22

— Остани тук. Не пускай никого в магазина. Ще се върна бързо.

Той заслиза по стълбите към тунела, който продължавате напред, дълбоко под земята.

26

Ецио се оказа в система от подземни канали. На мъждивата светлина на свещта различаваше сводести тавани, поддържани от редици стройни колони, чиито капители бяха украсени с множество символи. Сред тях разпозна очи. В основата на някои бяха изваяни чудати, обърнати глави на страховити горгони.

Ецио се досети, че навярно се намира в Йеребатан Сарниджи — сложната система от резервоари, прокопана под Константинопол. В дневника си Николо Поло я споменаваше. Преди хиляда години Юстиниан я построил като водохранилище. Но този факт не го успокои. Обзе го страх в огромното пещерно пространство около него, което, съдейки по ехото от стъпките му, беше просторно като катедрала. Спомни си, че в „Тайният кръстоносен поход“ Николо Поло даваше указание къде се намира ключът. Насоките бяха преднамерено завоалирани, но Ецио реши да ги следва, съсредоточавайки се да си припомни подробностите.

Затрудняваше се да ходи безшумно през плитката вода, която покриваше пода, но след известно време успя да намали шума до минимум. Освен това гласовете на нищо неподозиращите хора, които долитаха отпред, заглушаваха звука от стъпките му. Очевидно не само той търсеше ключовете. Напомни си, че преди да попадне у него, книгата беше притежание на тамплиерите.

Скоро различи и светлина. Изгаси свещта си и се промъкна към гласовете. Не след дълго видя силуетите на двама тамплиерски пехотинци, седнали край малък огън в тъмен коридор. Ецио приближи. Гръцкият му беше достатъчно добър, за да разбере какво си казват.

Мъжът, който говореше, беше в лошо настроение и не се страхуваше да го показва. Всъщност изглеждаше на ръба на истерията.

— Какво нещастие! — шепнеше прискърбно той на гръцки. — Знаеш ли откога претърсваме този смрадлив резервоар?

— От няколко седмици съм тук — отвърна по-мълчаливият му приятел.

— Това е нищо! Опитай тринайсет месеца! Откакто Великият ни майстор откри проклетия ключ! — Той се поуспокои.

— Но няма представа какво прави. Знае само — продължи саркастично, — че те са „някъде в града“.

При тези думи другият войник се поизнерви, явно потиснат от перспективата пред тях.

— Градът е огромен…

— Знам! Това и казах под сурдинка.

Прекъсна ги появата на сержант.

— Залавяйте се за работа, глупаци! Мислите, че ви плащат да си седите на задниците по цял ден?

Мъжете се заеха със задачата си, мърморейки под нос. Ецио ги последва като сянка, надявайки се да научи още нещо. Към двамата мъже се присъединиха неколцина войници — мрачни и недоволни като тях. Но Ецио трябваше да внимава. Макар изморени и разгневени, войниците бяха добре обучени и бдителни.

— Петрос! — извика единият. — Виж дали имаме достатъчно факли за разкопките. Омръзна ми да се препъвам в тъмното.

Ецио наостри уши при думата „разкопки“, но когато прекрачи отново напред, ножницата му остърга една колона и звукът отекна силно в сводестите тавани.

Мъжът, когото бяха нарекли Петрос, се озърна назад.

— Има някого тук! — просъска той. — Отваряйте си очите и бъдете нащрек.

Войниците веднага се напрегнаха и си заподвикваха с приглушени гласове.

— Виждаш ли нещо?

— Претърсете всеки ъгъл!

Ецио се отдръпна в сенките и зачака търпеливо паниката да отшуми. Същевременно се зарече наум да бъде по-предпазлив заради издайническата акустика.

Постепенно войниците подновиха издирването. Ецио забеляза, че действията им изглеждат безцелни и че те го съзнават. Но продължи да наблюдава, надявайки се да разбере нещо, и да слуша откъслечния им разговор.

— Тук вони.

— Какво очакваш? Канализация е.

— Какво не бих дал за глътка чист въздух!

— Търпение! Ще ни сменят след три часа.

— По-тихо! — пролая сержантът, появил се отново. — И си наострете ушите! Бог знае защо са поверили на такава сбирщина тази деликатна мисия.

вернуться

22

Самонадеян (ит). — Б. ред.