— Още малко! — отрони Алтаир през зъби.
Двамата мъже напрегнаха мишци и мускулите им се издуха от напрежение, докато се бореха да задвижат зъбците на втория скрипец. Той поддаде най-сетне и портата се стовари с грохот между асасините и кръстоносците, вкопчени в люта схватка. Асасините успяха да отскочат невредими, но портата раздели кръстоносците. Някои останаха вътре, а други — отвън.
Алтаир се заспуска от кулата по каменните стъпала, отвеждащи към централния двор на Масяф. Телата на повалените асасини свидетелстваха за яростната битка, разгоряла се в крепостта. Младият мъж обходи с поглед бойниците и укрепленията и точно в този момент вратата на главната кула се отвори и от нея излезе група мъже. При вида им той пое рязко дъх. Елитен пехотен отряд от кръстоносци обграждаше ментора на Братството — Ал Муалим. Старият мъж изглеждаше зашеметен. Влачеха го двама войници с жестоки лица. До тях крачеше мъж с кама, когото Ецио разпозна. Едър, жилав воин с тъмни непроницаеми очи и брадичка, обезобразена от дълбок белег. Рядката му коса беше завързана с черна препаска.
Харас.
Алтаир отдавна се питаше кому всъщност е предан Харас. Макар и член на Ордена на асасините, той сякаш никога не се задоволяваше с отредения му ранг в йерархията на Братството. Търсеше лесен път към върха, вместо да чака достойнствата му рано или късно да бъдат възнаградени. Беше се прославил като ненадминат боец и неуловим като хамелеон, винаги успяваше да спечели доверието на околните с ласкателства и лицемерие. Амбициите му явно бяха надделели и съзрял възможността, той бе преминал предателски на страната на кръстоносците. Сега дори беше облечен като тях.
— Отстъпи, Алтаир! — извика Харас. — Още една крачка и менторът ти ще умре!
При тези думи Ал Муалим събра сили, изопна рамене и на свой ред надигна глас:
— Убий този негодник, Алтаир! Не се страхувам от смъртта!
— Няма да излезеш жив от крепостта, предателю! — извика му Алтаир.
Харас се засмя.
— Не. Явно не разбираш. Не съм предател.
Той вдигна шлема, който висеше от колана му, и си го сложи. Шлем на кръстоносец! Разсмя се отново.
— Виждаш ли? Не мога да предам онези, които никога не съм обичал истински!
Харас тръгна към Алтаир.
— Значи си дважди злодей! — каза Алтаир. — Живял си в лъжа.
После събитията се развиха мълниеносно. Харас извади меча си и се спусна към Алтаир. В същия миг Ал Муалим успя да се освободи от войниците и със сила, нетипична за възрастта си, изтръгна сабята на единия и го посече. Възползвал се от моментното объркване на Харас, Алтаир извади скритото си острие и посегна към противника си. Харас обаче се отдръпна и понечи да прониже изгубилия равновесие Алтаир. Алтаир се претърколи на една страна и скочи бързо на крака, защото отряд кръстоносци се притече да помогне на Харас. С ъгълчето на окото си Алтаир видя как Ал Муалим се сражава с друга група.
— Убийте кучия син! — изръмжа Харас и отстъпи назад.
Алтаир се разгневи. Спусна се напред и преряза гърлата на двама кръстоносци. Другите се отдръпнаха страхливо и оставиха Харас сам и застинал от ужас. Алтаир го избута в ъгъла между две стени. Трябваше да приключи бързо с него, за да се притече на помощ на ментора си.
Харас, забелязал го да отклонява за миг вниманието си, замахна със сабята и разряза туниката му. Алтаир се стрелна напред и заби тайното си острие в основата на врата му, точно над гръдната кост. С приглушен вик предателят се люшна назад и се блъсна в стената. Алтаир застана над него.
Харас вдигна очи към фигурата, засенчила слънцето.
— Предоверяваш се на човешките сърца, Алтаир — отрони той едва чуто, докато кървави мехури се надигаха от гърдите му. — Тамплиерите съзират истината. Хората са слаби, порочни и дребнави.
Не съзнаваше, че описва себе си.
— Не, Харас. Нашето кредо те опровергава. Опитай се да се завърнеш в лоното му, дори сега, в последния си час. Моля от съжаление да изкупиш греховете си.
— Ще разбереш, Алтаир. Ще научиш житейските уроци по трудния начин.
Все пак Харас замълча замислено за мити, макар светликът в очите му да помръкваше, се опита да продължи:
— Навярно не съм достатъчно мъдър и прозорлив, но подозирам, че убежденията ти са погрешни. Поне съм достатъчно схватлив да не вярвам в глупостите, с които са напълнили главата ти.