Тя свали очилата и го погледна заинтригувано.
— Хмм… започваш да ми ставаш интересен. Донякъде.
Ецио се усмихна и се наведе напред. Посочи картата.
— Доколкото схващам, първо трябва да открия тези три книги от дванайсетте.
— Ами другите?
— Ще видим. Възможно е да са за отвличане на вниманието. Но съм убеден, че тези са важните. Навярно съдържат ориентири къде се намират останалите дискове.
Той извади кръглия камък от кожената чанта. София надяна отново очилата и го огледа. После се отдръпна и поклати глава.
— Molto curioso23.
— Това е ключ за библиотека.
— Не прилича на ключ.
— Библиотеката е много специална. Вече са открили един — под двореца Топкапъ. Но ако такава е волята божия, има време да намерим останалите.
— Кой е открил първия?
— Мъже, които не четат.
София се усмихна широко. Но лицето на Ецио остана сериозно.
— София, мислиш ли, че можеш да опиташ да дешифрираш картата? Да ми помогнеш да намеря книгите.
Тя разгледа мълчаливо картата. След няколко минути се изправи и му се усмихна с блеснали очи:
— В книжарницата разполагам с много помощна литература. С нейна помощ мисля, че ще успея да разбуля загадката. Но при едно условие.
— Да?
— Може ли да прочета книгите, след като ги намериш?
Ецио я погледна развеселено:
— Ще го уредим.
После си тръгна. София го проследи с поглед и затвори книжарницата. Събра няколко книги от полиците, взе бележник и молив и се върна до масата. Издърпа стол и седна да разучи сериозно картата.
29
На другия ден Ецио се срещна с Юсуф край Хиподрума в югоизточната част на полуострова. Свари го да обсъжда нещо с група по-млади асасини. Всички се бяха надвесили над разгърната карта и я изучаваха съсредоточено. Разискването спря при появата на Ецио и Юсуф сгъна картата.
— Поздравления, менторе — каза той. — Стига да не греша, очаква ни приятна изненада. Ако съм жив утре по това време, ще си разкажем интересни истории.
— Има ли риск да умреш?
— Дочухме, че византийците кроят план. Младият принц Сюлейман се завърна от Мека и те възнамеряват да се вмъкнат тайно в Топкапъ сарай. Избрали са тази вечер да изпълнят замисленото.
— Защо точно сега?
— В двореца има празненство. Културно събитие. Изложба на картини — на художници като братята Белини и на селджукски творци. Ще има и музика.
— Какво планираш ти?
Юсуф го погледна сериозно.
— Братко, това не е твоя битка. Не бива да се замесваш в османските политически дела.
— Топкапъ ме интересува. Тамплиерите са открили един от ключовете за библиотеката на Алтаир под двореца и искам да разбера как.
— Ецио, искаме да защитим принца, не да го разпитваме.
— Довери ми се, Юсуф. Просто ми кажи къде да дойда.
Юсуф изглежда се двоумеше, но отговори:
— Срещата ни е пред главната порта на двореца. Ще се дегизираме като музиканти и ще влезем с истинския оркестър.
— Ще те чакам там.
— Трябва ти костюм. И инструмент.
— Навремето свирех на лютия.
— Ще видим какво можем да направим. Най-добре да се смесиш с италианските музиканти. Не приличаш на турчин и няма да минеш за един от нас.
На здрачаване Ецио и отрядът от асасини, всички облечени в официални костюми, се събраха пред главната порта.
— Харесваш ли дегизировката си? — попита Юсуф.
— Горе-долу. Но ръкавите са тесни. Няма къде да скриеш оръжие.
— Не можеш да свириш на лютня с широки ръкави. А ти си свирач на лютня. Нали това искаше?
— Да.
— Ние сме въоръжени. Набележи мишените и ще ги повалим. Ето ти инструмента.
Той взе красива лютня от един от хората си и я подаде на Ецио, който я изпробва плахо.
— Всемилостиви Аллах! Трябва да се постараеш повече!
— Отдавна не съм свирил.
— Сигурен ли си, че знаеш как да използваш това нещо?
— На младини научих няколко мелодии.
— Бил ли си някога млад?
— Много отдавна.
Ецио подръпна костюма си от зелен и жълт сатен.
— Чувствам се нелепо в тези дрехи. Изглеждам нелепо!