— Изглеждаш като всички останали музиканти и това е важното. Хайде. Оркестърът се събира.
Приближиха до мястото, където неколцина италиански музиканти пристъпваха от крак на крак, нетърпеливи да влязат в двореца. Юсуф и хората му бяха екипирани като турски музиканти — с тамбури, уди, кануни и кудуми24, на които умееха да свирят прилично. Ецио забеляза как ги въвеждат през страничен вход.
Стана му приятно да е отново сред Сънародници. Включи се свободно в разговора им.
— От Флоренция ли си? Добре дошъл! Добър концерт ще бъде — каза му единият.
— Наричаш това добър концерт? — намеси се виолист. — Отиди да посвириш във Франция! Там са най-блестящите музиканти! Бях там преди шест месеца и слушах „Който пребъдва“ на Жоскен25.
— Не съм чувал по-прекрасен хорал. Познаваш ли творбата му, Ецио?
— Горе-долу.
— Жоскен — повтори първият музикант — свирач на тромбон. — Да, той е съкровище. Италианските композитори не могат да се сравняват с него.
— И нашето време ще дойде.
— Виждам, че свириш на лютня, Ецио — каза му мъж, понесъл китара. — Напоследък експериментирам с алтернативни акорди. Прекрасен начин да изпробваш нови идеи. Настройвам например четвъртата струна на минорна терца. Придава много меланхолично настроение. Между другото, носиш ли си резервни струни? Този месец скъсах шест.
— Музиката на Жоскен е прекалено експериментална за моя вкус — обади се един свирач на цитра. — Повярвай ми, полифонията никога няма да се наложи.
— Напомни ми — прекъсна го китаристът, сякаш не е чул забележката на колегата си — да науча няколко източни мелодии, преди да си тръгнем.
— Добра идея. Според мен тук е прекрасно място да работиш. Хората са много любезни. Не е като във Верона. Подадеш ли си носа на улицата, рискуваш да те нападнат — вметна мъж, понесъл обой.
— Кога ще влизаме? — попита Ецио.
— Скоро — отговори музикантът с цитрата. — Виж, вече отварят портите.
Мъжът с виолата подръпна критично струните и после вдигна доволно очи.
— Прекрасен ден за музика, нали, Ецио?
— Надявам се.
Тръгнаха към портата, където османски чиновници проверяваха гостите.
За жалост, когато дойде редът на Ецио, единият го спря.
— Изсвири ни нещо — каза той. — Обичам да слушам лютня.
Ецио проследи с безпомощен поглед как италианските му сънародници го подминават.
— Perdonate, buon signore26, но аз съм от оркестъра, който ще развлича принц Сюлейман.
— Всеки дърт идиот може да се вмъкне с музикален инструмент. Не сме те виждали в този оркестър. Така че ни изсвири нещо.
Ецио пое дълбоко дъх и започна да подрънква проста балада, която си спомняше от времето, когато живееха в семейното имение във Флоренция. Мелодията звучеше ужасно нескопосано.
— Това е… прости ми… отвратително — каза чиновникът. — Или си привърженик на експерименталната музика?
— Такава врява вдигаш! Все едно думкаш по дъска за пране — каза друг с удивено изражение.
— Звучиш като агонизираща котка.
— Не мога да работя в такава атмосфера — тросна се Ецио. — Дайте ми шанс да вляза в ритъм.
— Добре! Но този път гледай да не свириш фалшиво.
Ецио се насили да се съсредоточи и пробва отново. След няколко първоначални пропуска този път успя да изсвири прилично лесна стара композиция на Ландини. Финалът беше трогателен и османските чиновници дори му заръкопляскаха.
— Pekala27 — каза първият, който го беше предизвикал. — Влизай вътре и вдигай шум пред гостите.
Ецио се озова сред многолюдна тълпа. Просторен мраморен двор, отчасти покрит като атриум, сияеше в светлини и цветове под гъстите клони на тамариндови дървета. Гостите се разхождаха наоколо, а прислужниците си проправяха път между тях с подноси със сладкиши и освежителни напитки. Присъстваха много османски благородници, както и дипломати, известни художници и предприемачи от Италия, Сърбия, Пелопонес, Персия и Армения. Трудно щяха да различат византийските шпиони сред изисканото множество.
Ецио реши, че е най-добре да се присъедини отново към италианската музикална трупа, но изчака малко, за да огледа терена.
Стражите обаче бяха бдителни и не след дълго един го спря.
— Извинете, господине, изгубихте ли се?
24
Уд — струнен музикален инструмент с крушовидна форма, използван в Северна Африка и Близкия изток; канун — арабски струнен инструмент, произхождащ от старата египетска арфа; кудум — класически турски ударен музикален инструмент. — Б.ред.
25
Жоскен Депре (ок.1440–1521) — фламандец, най-прочутият композитор на своето време, съвременник на Леонардо, виртуоз в светската и в религиозната музика. — Б.ред.