Выбрать главу

— Не.

— Музикант ли сте? Е, плащат ви да свирите, а не да се шляете.

Ецио се разгневи, но се насили да се успокои, за да не се издаде. За щастие го спасиха група местни с вид на богаташи — четирима изискани мъже и четири ослепително красиви жени.

— Изсвири ни нещо — помолиха те и застанаха в кръг около него.

Ецио изсвири отново мелодията от Ландини. Припомни си още композиции от същия автор и се помоли мислено публиката му да не ги намери за прекалено старомодни. Те обаче останаха очаровани. Увереността му нарасна, а с нея — и музикалното му майсторство. Дори се осмели да импровизира. И да попее.

— Прекрасно — обяви един от мъжете, когато приключи.

— Наистина прекрасно! — съгласи се партньорката му, в чиито дълбоки виолетови очи Ецио с радост би се удавил.

— Хмм… Техниката му не е кой знае какво… — заключи друг мъж.

— О, Мурад, ама че си педант. Изразителността е по-важна. Тя е главното.

— Облича се с вкус, освен че умее да свири — изгледа го втора жена.

— Мелодия, нежна като дъждовни капки — похвали го трета.

— Италианската лютня е прекрасна като нашия уд — смили се Мурад и дръпна партньорката си настрани от Ецио. — Но сега, уви, трябва да се присъединим към другите гости.

— Tesekkur ederim, efendim28 — изчуруликаха жените на сбогуване.

Стражите оставиха на мира Ецио, вече доказал се музикант, и той успя да се приближи до Юсуф и отряда му.

— Брилянтно изпълнение, менторе — каза му Юсуф. — Но гледай да не видят, че разговаряш с нас. Ще им се стори подозрително. Опитай се да влезеш във втория двор, вътрешния. Ние също ще дойдем.

— Добра идея — съгласи се Ецио. — Но какво ще открием там?

— Вътрешният кръг. Антуражът на принца. И ако извадим късмет, самият Сюлейман. Но бъди бдителен, менторе. И там дебнат опасности.

30

Във вътрешния двор беше значително по-тихо, но украсата, храната, напитките, музиката и художествените произведения бяха малко по-изискани.

Ецио и Юсуф огледаха гостите, стремейки се да не се набиват в очи.

— Не виждам принц Сюлейман — каза Юсуф.

— Тихо! — предупреди го Ецио.

Оркестърът затръби и гостите се обърнаха с очакване към портата в средата на задната стена на двора, закрита с пищни драперии. Скъпи копринени исфахански килими бяха застлани пред нея. След няколко секунди се появи малобройна група, предвождана от двама мъже в костюми от бяла коприна. Тюрбанът на единия беше украсен с диамантени игли, а на другия — със смарагди. Ецио се втренчи в по-младия и устните му се разтвориха удивено, когато го разпозна.

— Кой е младежът? — попита той приятеля си.

— Принц Сюлейман — отвърна Юсуф. — Внук на султан Баязид и губернатор на Хефе. А е само на седемнайсет.

Ецио беше озадачен.

— Запознахме се на кораба. Каза ми, че е студент.

— Чувал съм, че обича да пътува инкогнито. Това е и предпазна мярка. Връщал се е от хадж29.

— Кой е другият? Със смарагдите върху тюрбана?

— Чичо му — принц Ахмед. Любимият син на султана. Готви се да наследи трона.

Започнаха да представят изтъкнатите гости на двамата принцове. После те приеха чаши с рубиненочервена напитка.

— Вино? — попита Ецио.

— Боровинков сок.

— Serefe! SagUgfniza30! — извика Ахмед и вдигна чашата си за тост към гостите.

След официалните наздравици Юсуф и Ецио продължиха да наблюдават. И гостите, и домакините явно се поотпуснаха, но докато Сюлейман обикаляше из двора, стражите му го следваха дискретно, но бдително. Телохранителите му бяха високи и не приличаха на турци. Носеха отличителна бяла униформа с високи бели заострени шапки като на дервиши. Всички до един имаха мустаци. Не бяха нито гладко избръснати, нито брадати. Ецио беше достатъчно запознат с османските обичаи и разбра, че са роби. Дали представляваха нещо като частна охрана?

Внезапно Юсуф го улови за ръката.

— Виж! Онзи мъж там!

Слабоват блед младеж с пухкава светла коса и тъмнокафяви безизразни очи се беше промъкнал до Сюлейман. Беше облечен в скъпи дрехи и изглеждаше като преуспяваш сръбски търговец на оръжия, във всеки случай — като човек, достоен да влезе в списъка с подбрани гости. Ецио огледа тълпата и забеляза още четирима елегантно облечени мъже, които не приличаха на турци, да заемат стратегически позиции и дискретно да си разменят сигнали.

вернуться

28

Благодаря ви, господине (тур.). — Б.ред.

вернуться

29

Поклонение в град Мека. — Б.ред.

вернуться

30

Наздраве! За ваше здраве (тур.). — Б. ред.