— Добро представление — каза Юсуф, когато излязоха от двореца, придружени от двама лични адютанти на Сюлейман. — Отвори ни врати, за каквито не сме и мечтали.
— Вратите — напомни му Ецио — са отворени за мен.
31
Сюлейман го чакаше пред съвещателната зала — Дивана на двореца. Младежът изглеждаше сдържан и напрегнат.
— Уредих среща с чичо ми, принц Ахмед, и капитан Тарик Барлети — обяви той без предисловия. — Първо трябва да ти обясня нещо. Еничарите са предани на дядо ми, но са ядосани от избора му за наследник на престола.
— Ахмед.
— Точно така. Еничарите предпочитат баща ми Селим.
— Хмм — проточи замислено Ецио. — Положението ти е трудно. Но кажи ми как византийците се вместват в картината?
Сюлейман поклати глава.
— Надявах се ти да ме ориентираш. Искаш ли да ми помогнеш да разбера?
— Аз самият съм по петите им. Щом интересите ни съвпадат, за мен ще е чест да ти съдействам.
Сюлейман се усмихна загадъчно.
— Значи трябва да приема каквото ми предлагат.
Той замълча и продължи след малко:
— Слушай. На върха на кулата има капандура. Качи се горе и я вдигни. Ще чуваш всичко, което се говори в Дивана.
Ецио кимна и тръгна веднага, а Сюлейман се обърна и влезе в съвещателната зала.
Когато Ецио стигна наблюдателницата си, разискването долу вече беше започнало и дори се бе разгорещило. Тримата събеседници седяха или стояха край дълга маса, покрита с бергамски килими. Върху стената зад масата висеше гоблен, изобразяващ султан Баязид със синовете му, застанали от двете му страни.
Ахмед — енергичен мъж в средата на четирийсетте с къса тъмнокафява коса и гъста брада, в момента гологлав и преоблечен в пищна роба в червено, бяло и зелено, говореше разпалено:
— Племенникът ми има право, Тарик. Некомпетентността ти граничи с предателство. Един италиански свирач на лютня засенчи еничарите ти! Възмутително е!
Тарик Барлети, чието покрито с бойни белези лице наполовина чезнеше зад прошарена брада, го изгледа мрачно.
— Непростим пропуск, ефенди. Ще проведа щателно разследване.
Сюлейман го прекъсна.
— Аз ще проведа разследването, Тарик. По очевидни причини.
Барлети кимна рязко.
— Добре, шехзадем31. Явно сте наследили мъдростта на баща си.
При тези думи Ахмед стрелна капитана с яростен поглед, а Сюлейман отвърна:
— И избухливостта му.
Обърна се към чичо си с официален тон:
— Шехзадем Ахмед, радвам се поне, че вие сте невредим.
— Споделям чувствата ти, Сюлейман. Дано Бог те закриля.
Ецио разбра, че Сюлейман играе някаква игра. Младият мъж стана и извика адютантите си.
— Сега ще се оттегля — обяви той. — И ви уверявам, че скоро ще стигна до дъното на този срамен инцидент.
Придружен от свитата и телохранителите си, той излезе от съвещателната зала. Тарик Барлети понечи да го последва, но принц Ахмед го задържа.
— Тарик бей? Две думи.
Войникът се обърна. Ахмед му помаха да приближи. Тонът му беше сърдечен. Ецио се напрегна да чуе какво казва.
— Чудя се каква беше целта на това нападение? Да ме накарат да изглеждам слаб? Или неспособен управник на града?
След малко добави:
— Ако това е била целта ти, драги капитане, ако имаш пръст в тази каша, допуснал си сериозна грешка. Татко избра мен за султан, а не брат ми.
Тарик не отговори веднага. Лицето му изглеждаше безизразно, почти отегчено. Най-после отвърна:
— Принц Ахмед, не съм толкова порочен да участвам в заговор, в какъвто ме обвинявате.
Ахмед отстъпи назад, но тонът му остана спокоен и дружелюбен.
— С какво съм заслужил презрението на еничарите? Защо предпочитате брат ми?
След кратко колебание Тарик попита:
— Може ли да отговоря откровено?
Ахмед разпери ръце.
— Разбира се.
Тарик го погледна.
— Ти си слаб, Ахмед. Нерешителен във военно и неспокоен в мирно време. Не следваш пламенно традицията на гази — свещените воини — и говориш за братство в компанията на неверници.
След кратко мълчание добави:
— От теб ще излезе приличен философ, Ахмед, но ще си лош султан.
Лицето на Ахмед притъмня. Той щракна с пръсти и телохранителят му застана зад него.