— Наистина ли свърши? — казваше асасинският капитан.
— Мъртъв ли е магьосникът?
Алтаир се обърна към тялото. Проговори спокойно, непресторено:
— Не беше магьосник. Просто обикновен човек, сдобил се с власт над… илюзиите.
Обърна се пак към другаря си:
— Подготви ли кладата?
— Да.
Мъжът се поколеба.
— Но, Алтаир, няма да го одобрят. Неспокойни са.
Алтаир се наведе над каменния постамент. Приклекна и вдигна тялото на стареца.
— Аз ще се погрижа.
Изправи се, а полите на робата му се развяха.
— Готов ли си за път? — попита капитанът.
— Вече съм добре. Да.
— Помолих Малик ал Саиф да препусне за Йерусалим, за да им отнесе вестта за смъртта на Ал Муалим. Искаш ли да отпътуваш до Акра да им съобщиш новината?
— Разбира се.
— Тогава върви и нека Бог да е с теб.
Капитанът наведе глава и се оттегли.
Понесъл мъртвия ментор, следовникът му се изправи пред сподвижниците си от Братството.
При появата му се надигнаха гласове, издаващи объркването, обзело умовете им. Някои се питаха дали сънуват. Други наблюдаваха изумено физическото доказателство за кончината на Ал Муалим.
— Алтаир! Обясни ни!
— Как се стигна дотук?
— Какво се случи?
Един асасин поклати глава:
— Съзнанието ми беше ясно, но тялото ми… не искаше да се помръдне.
Сред смутното множество изникна Абас. Абас. Другар от детските години на Алтаир. Сега приятелството им не беше толкова безусловно. Твърде много се беше случило помежду им.
— Какво става тук? — попита Абас с глас, който издаваше стъписването му.
— Менторът ни е заблуждавал — отвърна Алтаир. — Тамплиерите са го покварили.
— Как ще го докажеш? — попита подозрително Абас.
— Ела с мен, Абас. Ще ти обясня.
— А ако обясненията ти не ме удовлетворят?
— Тогава ще разговарям с теб, докато те убедя.
Тръгнаха към погребалната клада. Ецио носеше тялото на Ал Муалим. Зад него Абас, в неведение накъде отиват, изглеждаше мрачен, напрегнат и предпазлив, неспособен да прикрие недоверието си към Алтаир.
Алтаир знаеше причината и го съжаляваше. Но реши да опита на всяка цена.
— Помниш ли, Абас, предмета, който открихме в Храма на Соломон у тамплиера Робер де Сабле?
— Имаш предвид предмета, за който изпратиха теб, но всъщност го донесоха други?
Алтаир не обърна внимание на язвителния му тон.
— Да. Той е тамплиерско оръжие. Наричат го Райската ябълка. Наред с другите си способности, тя може да създава илюзии и да контролира човешкото съзнание, включително това на човека, който си мисли, че го контролира. Смъртоносно оръжие.
Абас сви рамене.
— Значи е по-добре, че е при нас, а не при тамплиерите.
Алтаир поклати глава.
— Няма разлика. Тя разяжда всеки, който я притежава.
— И смяташ, че Ал Муалим е станал жертва на магията й?
Алтаир кимна нетърпеливо.
— Да. Днес използва Ябълката, за да пороби Масяф. Сам го видя.
Абас се колебаеше.
— Не знам какво видях.
— Слушай, Абас. Ябълката е на сигурно място в кабинета на Ал Муалим. Когато приключим, ще ти покажа всичко, което знам.
Стигнаха кладата и Алтаир изкачи стъпалата към нея. Положи почтително тялото на покойния си ментор върху нея. Абас го погледна смаяно. За пръв път виждаше кладата.
— Не мога да повярвам, че наистина ще го направиш! — възкликна ужасено той.
Зад него асасинското войнство, събрало се наоколо, се люшна като нива под повея на вятъра.
— Трябва да направя каквото е необходимо — отвърна Алтаир.
— Не!
Алтаир обаче взе една от факлите, запалени край кладата, и я хвърли в основата на купчината дърва.
— Трябва да съм сигурен, че той няма да се върне.
— Но това противоречи на обичаите ни. Забранено е да горим хора.
От тълпата зад него ненадейно се надигна гневен глас:
— Отстъпник!
Алтаир се обърна към разбуненото множество.
— Чуйте ме! Този труп може да е някое от многото призрачни тела на Ал Муалим. Трябва да се уверя!