Ецио го погледна замислено, спомнил си как неотдавна в Рим се случваше същото.
— Ако ги вдъхновим да защитят правата си, вероятно ще ни помогнат да постигнем целта си.
Юсуф го погледна.
— Искаш да кажеш да ги обединим? Да ги подтикнем да се разбунтуват?
— Само да вдигнат шумотевица. Но ако достатъчно хора застанат на наша страна…
Двамата наблюдаваха как еничарите необезпокоявано отнасят и последната стока на търговеца, изпразвайки сергията му до последния плод. Накрая изчезнаха през вратичка в главната порта.
— Да изиграеш съпричастие в името на собствените си цели… — обади се Юсуф с едва доловимо презрение. — Колко благородно!
— Не е приятно, знам, но ще проработи, повярвай ми.
— Целта оправдава средствата — вдигна рамене Юсуф. — И аз не виждам друг начин да проникнем вътре.
— Ела, тълпата е многобройна, а и търговецът, изглежда, е популярен. Да отидем да поговорим с хората.
През следващия половин час Ецио и Юсуф обикаляха из множеството, намекваха и убеждаваха, придумваха и поощряваха обикновените хора. Оказа се, че мнозина приемат охотно идеята да сложат край на потисничеството. Очевидно се нуждаеха само от някого, който да подпали искрата. Щом спечелиха достатъчно съмишленици за каузата, Ецио се обърна към тълпата. Продавачът на плодове стоеше до него, вече с предизвикателно изражение. Юсуф се бе погрижил да въоръжи мъжете и жените с подръчни средства. Търговецът стискаше голям извит нож за кастрене на овошки.
— Бийте се с нас, братя — извика Ецио, — и отмъстете за тази несправедливост. Еничарите не стоят над закона! Да им покажем, че няма да търпим тиранията им.
— Да! — надигнаха се гласове.
— Призлява ми от безчинствата им — продължи Ецио. — А на вас?
— Да!
— Ще се биете ли с нас?
— Да!
— Да вървим тогава!
Отряд въоръжени еничари вече бяха излезли от портата на Арсенала, която се затвори плътно зад тях. Заеха позиции пред нея с извадени мечове и се обърнаха към тълпата, чието настроение бе достигнало точката на кипене. Демонстрацията на сила не изплаши хората, напротив — разбуни ги още повече. Тълпата, която нарастваше с всяка изминала минута, се люшна към портата и изблъска или смаза еничарите, осмелили се да окажат съпротива. Не след дълго хората се струпаха пред самата порта. Ецио и Юсуф се опитваха да въведат ред, давайки насоки на импровизираната си ударна сила как да разбие вратата.
— Смърт на еничарите! — крещяха стотина гърла.
— Не стоите над закона! — пригласяха им още стотина.
— Отворете портата, страхливци, преди да я срутим!
— Тази врата няма да остане дълго затворена — каза Ецио на Юсуф.
— Хората ти правят услуга, менторе. Върни я и ги запази невредими.
При тези думи два отряда еничари излязоха през страничните порти в северната и южната стена и се спуснаха към тълпата отляво и отдясно.
— Тогава да запретнем ръкави — каза Ецио и придружен от Юсуф, извади куката и скритото острие и се хвърли в мелето.
Окуражени от професионалните умения на двамата асасини, мъжете и жените по фланговете на тълпата се обърнаха смело да посрещнат еничарската контраатака. Колкото до еничарите, те се стъписаха от яростната съпротива на неопитния противник, поколебаха се — фатално — и бяха отблъснати. Междувременно усилията на хората, опитващи се да разбият портата, бяха възнаградени — здравите греди на двете крила първо простенаха, после поддадоха, огънаха се и се пропукаха. С могъщ трясък главната греда, залостваща вратата отвътре, се пречупи като кибритена клечка. Дървените крила на пората зейнаха и се олюляха като пияници върху масивните железни панти.
Тълпата нададе оглушителен вик като огромен тържествуващ звяр и когато нахълта в Арсенала, откъслечни гласове се извисиха над останалите:
— Продължавайте напред!
— Вътре сме!
— Справедливост или смърт!
Еничарският отряд, охраняващ портата, не успя да предотврати нахлуването, но дисциплината помогна на войниците да удържат нападателите и на главния площад на Арсенала избухна яростна битка.
Ецио прекоси като призрак полесражението и пое към вътрешната част на наподобяващата крепост сграда.
38
Далеч от разбитата порта, в дъното на западния сектор на Арсенала, Ецио най-сетне откри мястото, което търсеше. Тук беше тихо, понеже повечето войници от гарнизона на Арсенала се бяха стекли на площада, превърнал се в бойно поле. Натъкна се на малцина стражари, край които или се промъкна незабелязано, или бързо обезвреди. Реши, че трябва да наостри куката си след днешното предизвикателство.