— Може би вървим към гибелта си, Мария.
Тя го улови за ръка.
— Може би. Но вървим заедно.
44
Мария и Алтаир бяха навлезли крепостта и започнаха да срещат асасини, членове на Братството, които ги познаваха. Но срещите далеч не бяха приятелски. Когато един ги наближи и понечи да ги подмине, без да ги поздрави, Алтаир го спря.
— Братко, поговори с нас.
Асасинът се обърна неохотно. Ала изражението му беше сурово.
— Защо да говоря с теб? За да ми оплетеш ума с дяволския си предмет?
И той ги подмина забързано без нито дума повече.
След него се появи друг асасин. Той също очевидно странеше от бившия си ментор и съпругата му.
— Добре ли си, братко? — препречи пътя му Алтаир и в гласа му прозвучаха предизвикателни нотки.
— Кой пита? — отвърна грубо асасинът.
— Не ме ли позна? Аз съм Алтаир.
Той го изгледа безизразно.
— Името ти звучи празно, а ти, ти си нищожество. Ще науча повече, ако поприказвам с вятъра.
Стигнаха градините на крепостта, без никой да ги спре. Там разбраха защо ши позволиха да дойдат дотук необезпокоявани. Ненадейно ги обкръжиха асасини в тъмни мантии, верни на ментора узурпатор Абас, готови да ги нападнат всеки момент. Върху бойника над тях се появи и самият Абас, самодоволен, че владее положението.
— Оставете ги да говорят — нареди той с царствен тон. На Алтаир и Мария каза: — Защо дойдохте тук? Защо се върнахте на това място, където не сте добре дошли? За да продължавате да го скверните?
— Искаме да узнаем истината за смъртта на сина ни — отвърна Алтаир със спокоен, ясен глас. — Защо убихте Сеф?
— Истината ли търсите или повод за отмъщение? — отговори Абас.
— Ако истината ни даде повод, ще го използваме — отсече Мария.
Думите й стъписаха Абас, но след мимолетен размисъл той каза:
— Предай ни Ябълката, Алтаир, и ще ти обясня защо убихме сина ти.
Алтаир кимна, сякаш в отговор на неизразена мисъл, вдигна глава и се подготви да се обърне към Братството. Извиси властно глас:
— О, истината вече излезе наяве! Абас иска Ябълката. Не за да обогати съзнанията ви, а за да ги контролира!
Абас го прекъсна бързо:
— Трийсет години държиш у себе си този артефакт, Алтаир! Наслаждаваш се на могъществото му и се възползваш от тайните му! Той те е покварил!
Алтаир погледна към морето от лица, повечето начумерени, ала някои — малко разколебани. Съзнанието му заработи светкавично, замисляйки план, който вероятно щеше да подейства.
— Много добре, Абас — каза той. — Вземи я.
Извади Ябълката от кожената торба, препасана през колана му, и я вдигна високо.
— Какво…? — отрони изненадано Мария.
Очите на Абас светнаха при вида на Ябълката, но той се подвоуми. След малко нареди на телохранителя си да отиде и да я поеме от изпосталялата ръка на Алтаир.
Телохранителят приближи. Когато застана до Алтаир, сякаш го обладаха демони и с развеселено изражение той се приведе към бившия си ментор и прошепна в ухото му:
— Аз екзекутирах сина ти Сеф! Преди да го убия, му казах, че ти самият си му наложил смъртно наказание.
Той не забеляза искрите, проблеснали в очите на Алтаир. Продължи да бърбори, доволен от себе си и едва удържайки се да не се разсмее с глас:
— Сеф умря, убеден, че си го предал.
Алтаир го изгледа яростно. Ябълката в ръката му грейна като избухваща звезда.
— Оххх! — изпищя телохранителят и тялото му се сгърчи от болка. Дланите му се вдигнаха към главата и пръстите му се впиха в слепоочията. Изглеждаше, сякаш се опитва да си откъсне главата, за да спре агонията.
— Алтаир! — извика Мария.
Алтаир обаче не я чуваше. Очите му бяха почернели от ярост. Подет от невидима сила, телохранителят, макар видимо да се мъчеше да възпре собствения си порив, издърпа дълъг нож от колана си и с разтреперани ръце, опитващи се да се съпротивляват на насочващата ги сила, го вдигна и го насочи към гърлото си.
Мария улови ръката на съпруга си, разтърси я и му извика отново:
— Алтаир! Недей!
Думите й най-сетне стигнаха до слуха на мъжа й. След миг, потресен, Алтаир се изтръгна от завладелия го транс. Очите му възвърнаха нормалния си вид и Ябълката спря да излъчва светлина. Потъмня и замря в ръката му.