Ецио носеше само най-необходимото. Всъщност очакваше Масяф — ако изобщо успееше да стигне дотам — да е безлюден. Измъчваше го обаче безпокойство заради оскъдната информация, с която асасинското разузнаване разполагаше за действията на тамплиерите в днешните времена на привиден или поне сравнителен мир.
От друга страна, вторият етап от пътуването му, който щеше да го отведе до Корфу, не го тревожеше. Пири Рейс беше прочут капитан сред османците и бивш пират. Хората му знаеха как да държат на разстояние бившите си колеги, ако славата на Пири се окажеше недостатъчна. Ецио се запита дали някой ден ще срещне лично великия мъж. Надяваше се Пири, известен с избухливата си природа, да е забравил как Братството му „конфискува“ няколко безценни карти.
Понастоящем османците владееха Гърция и част от Източна Европа — всъщност териториите им граничеха с Венеция на запад. Не всички бяха доволни от това и от присъствието на толкова много турци в Европа; Венеция обаче след известен период на колебание беше продължила да търгува с мюсюлманските си съседи и влиянието на Ла Серенисима се разпростираше до Корфу, Крит и Кипър. Според Ецио това нямаше да продължава дълго — османците вече предприемаха вражески набези в Кипър. Засега обаче цареше мир — султан Баязид беше прекалено зает със семейни междуособици, за да създава главоболия на запад.
Корабът с широки напречни греди и бели платна пореше водата по-скоро като тежък меч, отколкото като кама, но въпреки неблагоприятните ветрове напредваха бързо и краткото плаване край адриатическото крайбрежие им отне малко повече от пет дни.
Губернаторът на Корфу — дебел италианец на име Франко, който предпочиташе да го наричат Спиридон като светията, когото местните смятаха за свой закрилник, и който очевидно отдавна беше загърбил политиката за сметка на деликатесите — ги приветства лично. После Ецио и капитанът се оттеглиха на балкон с изглед към имението на губернатора и към пристанището, обрамчено от палмови гори и сгушено под небе като синя коприна. Срещу още една кесия венециански солди капитанът се съгласи Ецио да продължи с кораба до Атина.
— Това е крайната ни спирка — каза му той. — Няма да се отдалечаваме от брега. Плавал съм дотам двайсет пъти и няма да се натъкнем на опасности. После лесно ще намериш кораб до Крит или дори до Кипър. Всъщност ще те представя на зет си Ма’Мун, когато пристигнем в Атина. Той е корабен агент. Ще се погрижи за теб.
— Задължен съм ти — отвърна Ецио.
Надяваше се увереността на капитана да не е безпочвена. „Анаан“ пренасяше скъп товар от подправки до Атина. Ецио помнеше достатъчно добре детството си, когато баща му бе един от главните флорентински банкери, и знаеше, че подобен товар превръща „Анаан“ в изкусителна мишена за пиратите, независимо колко се страхуват от Пири Рейс. За да се биеш на кораб, е необходимо леко снаряжение — трябва да си повратлив.
На другата сутрин Ецио посети търговец на оръжия и си купи добре закален скимитар2, който спазари за сто солди.
— Застраховка — обясни Ецио на мъжа.
Призори на другия ден се възползваха от благоприятния прилив и отплаваха. Свежият северен вятър изопна тутакси платната им. Насочиха се на юг, придържайки се на около миля от брега. Слънцето озаряваше стоманеносивите води и топъл ветрец галеше косите им. Само Ецио не успяваше да се отпусне.
Случи се точно когато заобикаляха южния бряг на Занте3. Бяха се отдалечили от сушата, за да се възползват от вятъра, и морето беше по-тъмно и бурно. Слънцето се снишаваше към западния хоризонт и в тази посока виждаха само с присвити очи. Моряците спускаха лага през десния борд, за да определят скоростта, и Ецио ги наблюдаваше.
После нещо — незнайно какво — привлече вниманието му. Морска птица навярно, гмуркаща се край кораба. Ала не беше птица. Беше платно. Две платна. Две галери изплуваха откъм залеза и им налетяха изненадващо. Корсарите се изравниха с тях изневиделица и капитанът едва смогна да нареди на екипажа си да се въоръжи и да заеме бойни позиции. Пиратите хвърлиха абордажни куки към корпуса на „Анаан“ и не след дълго се изсипаха на палубата. Ецио се втурна да вземе оръжията си. За щастие скимитарът беше у него и той успя да го изпита за пръв път в бой, проправяйки си път през петима берберски моряци, за да достигне целта.