— Ще взема Ябълката, Алтаир! И ще взема главата ти, задето опетни семейството ми! Не можеш вечно да бягаш. Нито от нас, нито от лъжите си!
После гласът му замря в далечината.
Пет мили по-нататък подкараха по-бавно. Все още не ги преследваше никой. Имаха преднина. Но Дарим, който яздеше отзад, забеляза как се олюлява баща му върху седлото, изтощен и скръбен. Той пришпори коня си да го настигне и се взря загрижете в лицето му.
Алтаир седеше прегърбен, превит, сълзи напираха в очите му.
— Мария. Любов моя… — чу Дарим шепота му.
— Хайде, татко — каза той. — Трябва да продължим напред.
С огромно усилие Алтаир заби пети в хълбоците на коня и го подкара в галоп. Двамата препуснаха напред, превърнаха се в точици и изчезнаха сред суровия пейзаж.
46
След като остави новия ключ при другите на сигурно място в щабквартирата на константинополските асасини и занесе Сократовите басни на благодарната и смаяна София, Ецио реши, че е време да съобщи на принц Сюлейман какво е открил в Арсенала.
Знаеше къде да го намери и пое към модерния парк до джамията на Баязид. Сюлейман и чичо му Ахмед играеха шах под сянката на чинар, чиито широки листа изглеждаха още по-светлозелени под ярките слънчеви лъчи. Отряд еничари ги охраняваше от дискретно разстояние. Ецио намери укритие, откъдето да наблюдава, без да го забележат. Искаше да говори насаме с принца. Ала проявяваше интерес към шаха; от стратегиите му беше усвоил много умения, които прилагаше другаде, и сега следеше заинтригувано как се развива партията.
Позициите на двамата играчи изглеждаха равностойни. Не след дълго принц Ахмед заплаши царя на Сюлейман и след кратък размисъл племенникът му отговори с рокада.
— Този ход не е позволен — каза изненадано принц Ахмед.
— Това е европейска вариация — arrocco.
— Интересно е, но не е справедливо да играеш по различни правила от тези на опонента си.
— Възможно е да си промениш мнението, когато станеш султан — рече безизразно Сюлейман.
Ахмед го погледна, сякаш го е зашлевил, но не продума. Сюлейман вдигна царя си.
— Да го върна ли? — попита.
В отговор Ахмед се изправи.
— Сюлейман — каза той, — знам колко ти е трудно да ни гледаш как се караме с баща ти за трона на Баязид.
Младият мъж сви рамене.
— Дядо избра теб, а думата му е закон. Темата не подлежи на обсъждане.
Принц Ахмед погледна племенника си с неохотно възхищение.
— Навремето бяхме близки с баща ти, но жестокостта и амбицията му…
— Чувал съм слуховете, чичо — прекъсна го рязко Сюлейман.
Ахмед се взря смутено към дърветата, а после погледна отново към шахматната дъска.
— Е — рече той, — след малко имам среща със съвета на везирите. Да доиграем партията друг път?
— Когато пожелаеш — съгласи се сърдечно Сюлейман.
Той стана и се поклони на чичо си, който също му отвърна с поклон и се отдалечи с телохранителя си. Ецио изчака минута, наблюдавайки как Сюлейман седна отново и на свой ред се втренчи в шахматната дъска.
После пристъпи напред.
Сюлейман го забеляза и махна на охраната си да не спира посетителя му.
— Ецио! — поздрави го той.
Ецио подхвана темата без предисловия:
— Тарик продава оръжия на местно конте — Мануил Палеолог.
Лицето на Сюлейман помръкна. Той сключи юмрук.
— Палеолог. Името му дразни слуха ми — и отново се изправи. — Последният византийски император е бил Константин Палеолог. Ако този негов наследник въоръжава някаква войска, ще избухне конфликт и ще ескалира. При това, докато татко и дядо враждуват…
Той замълча замислено. Ецио предположи, че обмисля едно от най-трудните решения, които бе вземал през краткия си живот.
— Тарик знае накъде ще отпътуват оръжията — каза Ецио. — Ако го открия първи, мога да проследя оръжията до византийците.
Сюлейман го погледна.
— Тарик сигурно е в казармите при еничарите си. За да го доближиш, ти самият трябва да станеш еничар.
Ецио се усмихна.
— Лесна работа — каза той.
— Отлично! — възкликна Сюлейман.