Зад него се надигнаха викове:
— Измамник!
— Мошеник! Ще умреш!
— Спрете го!
— Това е престъпникът, убил Назар! Хванете го!
Но комплексът беше обширен и Ецио се възползва в пълна степен от факта, че в еднаквите униформи и с почти идентичните мустаци еничарите си приличаха като две капки вода. Отдалечавайки се от шумотевицата, той се втурна отново по петите на Тарик и го зърна в тих ъгъл на казармите, където се намираха помещенията с офицерските карти.
Ецио го видя да влиза в една от стаите, озърна се да се увери, че е сам и че е изпреварил преследвачите си, и последва Тарик. Затвори и залости вратата.
Вече беше събрал информацията, от която смяташе, че се нуждае. Знаеше, че Тарик възнамерява да се срещне с Мануил в Бурса, а оръжейната пратка е доставена в гарнизона му в Кападокия. Затова, когато онзи извади мълниеносно сабята си, не се наложи да го разпитва. Отскочи пъргаво наляво, когато Тарик замахна към него, извади тайното си острие и го заби отдясно в гърба на капитана, пронизвайки бъбрека, преди да издърпа камата.
Тарик залитна напред и се стовари върху масата, разпилявайки картите върху нея. Останалите подгизнаха от кръвта му. Той си пое дъх, с последни сили се подпря на десния си лакът и се обърна да погледне нападателя си.
— Кроежите ти приключиха, войнико — отсече Ецио.
Тарик обаче изглеждаше спокоен, почти развеселен.
Съмнения обзеха Ецио.
— Каква горчива ирония! — каза Тарик. — Дотук ли доведе разследването на Сюлейман?
— Заговорничиш с враговете на султана — отвърна Ецио с разколебана увереност. — Какво очакваше да излезе от предателството ти?
Тарик му се усмихна съжалително.
— Виновен съм…
Той се задъха болезнено. Кръв струеше от пронизания му гръб.
— Не защото извърших предателство, а защото проявих самонадеяност — погледна Ецио, който се беше приближил, за да чува гласа му, стихнал до едва доловим шепот. — Подготвях клопка. Исках да ударя византийските тамплиери в момента, когато се чувстват най-сигурни.
— Как ще го докажеш?
— Ето… виж.
С лявата си ръка Тарик издърпа мъчително карта, затъкната в колана му.
— Вземи я — каза му.
Ецио го послуша.
— Ще те отведе при византийците в Кападокия — продължи Тарик. — Унищожи ги, ако можеш.
Гласът на Ецио също стихна до шепот:
— Не си предател, Тарик. Прости ми.
— Няма за какво — отвърна Тарик, борейки се за всеки звук. Но се насили да продължи, съзнаващ, че следващите му думи ще са последните. — Закриляй родината ми. Allah ashkina38! В името на Аллах, възвърни честта, която изгубихме в тази битка.
Ецио вдигна ръката на Тарик над рамото си и го вдигна върху масата, където бързо скъса шала от врата му и превърза стегнато раната, която му беше нанесъл.
Но беше късно.
Навън чу виковете на преследвачите да наближават. Нямаше време да се разкайва за допуснатата грешка. Съблече припряно униформата и остана с обикновената сива туника и сиви панталони, които носеше под нея. Помещението с картите се намираше в съседство със стената на гарнизона. Знаеше, че ще успее да се покатери по нея с помощта на куката.
Време беше да тръгва.
49
Ецио се върна в щабквартирата на асасините, преоблече се и пое към Топкапъ сарай с натежало сърце. Стражите очевидно бяха получили заповед да го пуснат. Отведоха го в уютно преддверие, където след малко дойде Сюлейман. Младият принц изглеждаше изненадан и развълнуван от появата му.
Ецио прочете въпроса в очите му.
— Тарик не беше предател, Сюлейман. И той е държал под око византийците.
— Какво? — стъписването на Сюлейман беше очевидно. — А ти…?
Ецио кимна мрачно.
Сюлейман седна тежко. Лицето му посивя като на болник.
— Дано Бог ми прости — отрони той. — Не биваше да съдя толкова прибързано.
— Принце, той остана верен на дядо ти до края. Благодарение на усилията му разполагаме със средство да пазим града.
Ецио му обясни накратко какво е научил от разговорите на еничарите. Накрая му показа картата, която Тарик му беше дал.