София го прекъсна.
— Ецио — подхвана нерешително, — след няколко седмици смятам да отпътувам за Адрианополис, да разгледам печатната преса там.
Той забеляза колко свенливо звучи гласът й и се запита дали не се е заразила от кадифената мекота, която завладяваше неговия, когато се обръщаше към нея. Дали беше осъзнала колко дълбоки са станали… чувствата му към нея? За да не се издаде, той й отвърна преднамерено нехайно:
— Ще бъде забавно.
— Дотам са пет-шест дни езда. Ще ми трябва придружител — все още неуверено продължи тя.
— Моля?
Тя го изгледа неловко.
— Съжалявам. Ти си много зает.
Сега беше негов ред да се смути.
— София, с радост бих те придружил, но времето ме притиска.
— Това важи за всички ни.
Не знаеше как да отговори на многозначителното й заключение и замълча. Мислеше за двайсетте години разлика помежду им.
София погледна за секунда към картата и пак вдигна очи.
— Е, ще се опитам да разбуля и последната загадка, но преди залез-слънце трябва да свърша нещо. Можеш ли да почакаш един ден?
— Какво ти е необходимо?
Тя извърна поглед за миг.
— Глупаво е, но… букет свежи цветя. Бели лалета по-точно.
Той стана.
— Аз ще намеря цветята. Nessun problema43.
— Сигурен ли си?
— Тъкмо ще се поразсея.
Тя му се усмихна топло.
— Добре! Да се срещнем в парка източно от „Света София“. Ще сключим сделка — ще разменим цветя за… информация!
51
Цветният пазар представляваше калейдоскоп от цветове и аромати и наоколо не се мяркаха еничари. Ецио кръстосваше разтревожен сергиите, защото при цялото изобилие не успяваше да открие цветята, които търсеше.
— Изглежда смяташ да похарчиш щедра сума, приятелю — каза му един цветар, когато той застана пред сергията му. — Какво ти трябва?
— Търся лалета. Бели, ако имаш.
Цветарят го погледна колебливо.
— О! Лалета! Прости ми, но сега прохождам в търговията. Нещо друго може би?
Ецио поклати глава.
— Изборът не зависи от мен, за жалост.
Цветарят размисли за момент, после се приведе напред и заговори съзаклятнически:
— Добре, ще споделя тайната си с теб. Повечето бели лалета, които продавам, бера край хиподрума. Честна дума. Отиди и виж.
Ецио се усмихна, извади кесията си и възнагради щедро цветаря.
— Grazie.
Тръгна забързано през стоплените от слънцето улици и стигна до хиподрума. Там, разбира се, сред тревата от едната страна на пистата откри цяло поле от бели лалета. Наведе се доволно, извади тайното острие и набра огромен букет.
52
Имперският парк на изток от „Света София“ изобилстваше от поддържани градини, между които се стелеха яркозелени морави, осеяни с мраморни пейки и беседки, идеални за уединени срещи. В една от тях Ецио откри София.
Беше подготвила малък пикник и той веднага разбра, че храната и напитките не са местни. Някак си беше успяла да приготви обяд, съчетал специалитети от родните им градове. Имаше moleche44 и rissotode go45 от Венеция и panzanella и salame toscano46. Беше донесла и смокини от Тусколо и маслини от Пичено, както и поднос с макарони и калкан. Виното беше „Фрескобалди“. Ракитена кошница стоеше до спретнатата бяла покривка, която беше разпънала.
— Какво е това? — удиви се Ецио.
— Подарък, господине.
Ецио се поклони и й подаде цветята.
— Прекрасни са. Благодаря — каза тя, поемайки пищния букет от лалета, който й беше набрал.
— И обядът е чудесен — отвърна Ецио. — Оценявам колко си се постарала.
— Исках да ти благодаря, че ми позволи да изиграя малка роля в приключението ти.
— Не бих я нарекъл така, но и „малка“ роля е повече от достатъчна в това приключение, повярвай ми.
Тя се засмя тихо.
— Ти си истинска загадка, Ецио Аудиторе.
Той я погледна тревожно:
— Съжалявам. Не исках да прозвучи така.
Тя се засмя отново.
— Не се притеснявай!
След малко добави: