— Интересно е.
Ецио не знаеше как да отговори и се съсредоточи върху храната.
— Изглежда вкусно!
— Благодаря.
Той се усмихна. Не искаше да помрачава настроението, но над мислите му тегнеше сянка. Не биваше да празнува — и да се надява — предварително. Погледна я по-сериозно и тя веднага долови промяната.
— Успя ли да разгадаеш кода? — попита я възможно най-нехайно.
— А! Кодът… — отвърна тя все още игриво и Ецио изпита облекчение. — Да, преди няколко часа. Но бъди търпелив. Скоро ще го получиш.
В този момент го погледна така, че цялата му предпазливост се изпари.
53
Последната книга се намираше на по-недостъпно място. Николо Поло беше успял да я скрие високо в предната част на „Света София“, над внушителната арка, извита пред гладния купол на бившата църква.
Ецио реши да изпълни мисията си преди зазоряване, понеже по това време наоколо щеше да е почти безлюдно. Той стигна сградата необезпокояван и предпазливо застана в основите й, взрян нагоре към каменното възвишение, което трябваше да изкатери. Нямаше много вдлъбнатини, в които да закрепи куката, но след няколко несполучливи опита успя да стигне мястото, посочено от София. Там откри прогнил дървен капак, обвит в паяжини.
Съумя да легне върху тръба, която изпробва предварително и реши, че ще издържи тежестта му, и отново с помощта на куката отвори капака. Дървената дъска падна на земята с оглушителен трясък и Ецио застина в сивкавата светлина на зорницата, молейки се никой да не е чул шума. След три минути не последва никаква реакция и той бръкна в пролуката зад дъската и извади книгата, която търсеше.
Слезе на площада и бързо се оттегли на закътано място в парка, където предишния ден обядваха със София. Огледа находката. Книгата беше „Приключение в Константинопол“ на Луитполд Кремонски. Ецио си позволи за миг да си представи радостта на София при вида на толкова рядка книга и после я разгърна.
Празните страници засияха като тънките ивици светлина, които различаваше над източния хоризонт от другата страна на Босфора. Появи се карта на града, която бавно придоби поясни очертания. Върху нея се появи нова и по-ярка светлина, очевидно бележеща форума на вола.
Следвайки пътя, посочен от книгата, Ецио тръгна към Форума, който се намираше в далечния западен край на града — след Втория и Третия хълм и кажи-речи по средата между Акведукта на Валенс на север и пристанището на Теодосий на юг. Вървя дълго, но стигна достатъчно рано и по улиците все още нямаше никого. Ецио огледа огромния пуст площад за някакъв ориентир, но отбелязаното в книгата място засия ярко и той си припомни системата от подземни резервоари под града. Започна да търси по-целенасочено и не след дълго откри отвор, под който каменни стъпала отвеждаха към земните недра.
Затвори книгата и я прибра внимателно в кожената си торба. Вместо куката си надяна пистолета, провери тайното острие и предпазливо заслиза надолу.
Скоро се озова в зала със сводест таван. Край каменна дига течеше подземна река. Запалени факли стояха по нишите в стената и докато се промъкваше тихо през тесен влажен коридор, чу гласове, надвикващи шума на буйния поток. Последва ги и се натъкна на двама византийци.
— Какво намери? — попита единият. — Ключ?
— Някаква врата — отговори другарят му. — Барикадирана с камъни.
Ецио сви край ъгъла и видя наблизо неколцина войници, застанали на стар мостик, вдаден в реката. Техен събрат търкаляше буре, за да го свали от единия от двата сала, поклащащи се до мостика.
— Звучи многообещаващо — обади се първият от по-близките тамплиери. — Ключът, който намерихме, беше зад подобна врата.
— Нима? И как са я отворили?
— Не са я отваряли. Земетресението я разрушило.
По даден знак от мъжете, застанали по-близо до Ецио, войниците с бурето приближиха и го наместиха пред вратата. Сега Ецио забеляза, че тя е блокирана от плътно подредени черни камъни, очевидно издялани от майстор зидар.
— Земетресението! Колко удобно — каза вторият тамплиер. — А ние разполагаме само с няколко бурета барут.
— Това трябва да свърши работа — отвърна първият.
Ецио присви очи. Разкопча тихо пистолета и дръпна ударника.
— Ако не свърши, ще вземем още — продължи първият тамплиер.
Ецио вдигна ръка и се прицели, но цевта на пистолета просия в светлината на факлата и един от войниците забеляза необичайния проблясък.