— Какво, за бога… — сепна се той.
Видя пистолета и скочи пред бурето в същия момент, когато Ецио стреля. Куршумът го уцели и той се строполи мъртъв.
Ецио изруга мислено.
Войниците вече го бяха забелязали.
— Асасинът е! Да се измъкваме!
Ецио се опита да зареди отново, но войниците вече тичаха към саловете. Той ги последва стремглаво с надеждата да ги спре, преди да вдигнат тревога, но когато стигна мостика, те вече отблъскваха сала. Докато скочи в другия и разплете въжетата, закотвили го за кея, войниците бяха стигнали средата на реката и се носеха по течението.
Тъкмо беше потеглил след тях, когато го осени мисълта — уплашиха ли се от него, или го насочваха към клопка? Е, вече беше твърде късно. Трябваше да изиграе ролята си докрай.
Понеже салът му беше по-лек, течението го носеше бързо към тях. Войниците изглеждаха паникьосани, но това не им попречи да подготвят бомби и да започнат да зареждат мускетите си.
— Имаме барут! Да го използваме! — извика един.
— Ще го вдигнем над водата с гранати — каза друг и хвърли бомба, която експлодира във водата на крачка от сала на Ецио.
— Направете ми място — изкрещя трети войник, който се опитваше да запази равновесие и да се прицели с мускета си.
— Застреляй го!
— Какво си мислиш, че правя?
— Убий кучия син!
Продължаваха да се носят надолу по течението. Ецио беше успял да улови греблото на сала и го управляваше умело, като същевременно се снишаваше и отскачаше встрани от куршумите, жужащи край него, въпреки че люлеенето на сала затрудняваше войниците да се прицелят точно. Ненадейно едно от буретата се развърза и се изтърколи по палубата, събаряйки двама войници в потока — единият управляваше сала. Салът се наклони стръмно, запращайки още един мъж в черната вода, и накрая се блъсна в дигата. Оцелелите изпълзяха на брега. Ецио погледна към високия сводест таван, който се издигаше на около двайсет стъпки над реката. В мрачината различи, че по цялата му дължина е опънато здраво въже, за което несъмнено често закачаха салове и баржи, за да ги насочва надолу по реката. Достатъчно беше някой, въоръжен е прът, да откача куките и пак да ги закача, когато стигнеха до металните пръстени, около които въжетата бяха завързани през равни интервали. Ецио забеляза, че следвайки движението на реката по наклона, въжето също се снишаваше постепенно. Точно колкото му беше необходимо, за да осъществи замисъла си.
Той си пое дълбоко дъх и насочи сала към датата. Когато плавателният му съд се блъсна в другия, Ецио скочи на каменната пътека край реката.
Оцелелите войници вече бяха пред него. Бягаха да си спасят живота или да извикат подкрепления. Нямаше време за губене.
Бързо разкопча пистолета и го смени с куката, изкатери се по страничната стена на подземието и се хвърли към въжето над реката. Набраната инерция му стигна да го улови с куката и той се понесе над водата далеч по-бързо, отколкото войниците можеха да тичат, макар да се налагаше да откача куката и да я закача за секунди, когато достигнеше металните пръстени — препятствия, заплашващи да го запратят в буйния поток долу.
Когато настигна войниците, изпълни наново първата маневра и откачи куката в критичния момент, хвърляйки се настрани, за да се приземи върху дигата пред тамплиерите. Те се заковаха като вледенени, задъхани, втренчени в него.
— Този е луд — каза първият тамплиер.
— Не е човек, а демон — извика вторият.
— Да видим дали демоните имат кръв — изрева по-смелият им другар и се втурна към Ецио, размахал сабя.
Ецио изпълни „кука и кълбо“, прехвърляйки се през гърба му. После, преди войникът да възвърне равновесието си, го блъсна в реката. Оставаха още трима. Войнствеността им се беше стопила, но Ецио знаеше, че не бива да проявява милост.
Последвалата схватка беше светкавична и кървава. В крайна сметка той остана пред три трупа с порязана лява ръка.
Поемайки си жадно дъх, се върна до блокираната врата. Бяха слезли далеч надолу по реката и изгуби цели десет минути, докато стигне мостика, където първоначално бяха закотвени саловете. Поне знаеше, че няма опасност да тръгнат веднага по петите му, и бурето с барут все още стоеше там, където го бяха оставили тамплиерските войници.
За пореден път закопча пистолета на мястото на куката, зареди го, избра си позиция нагоре по течението, където можеше да се прикрие зад издадена стена, прицели се внимателно и стреля.