— Убийте го! — изрева той. — Убийте го на място!
Хората му се поколебаха.
— Какво чакате? — изкрещя Абас с глас, пресекващ от напрежение.
Но те бяха застинали нерешително, взираха се в събратята си, застанали срещу тях, и се споглеждаха.
— Глупци! Той ви е омагьосал!
Пак нищо. Абас се втренчи в тях, изплю се и се скри в кулата.
Затишието продължи. Асасините се измерваха с погледи. Алтаир наруши напрегнатото мълчание, вдигайки лявата си ръка, осакатена при посвещаването му в Братството.
— Няма магия! — каза простичко той. — Никаква! Постъпете, както съвестта ви съветва. Но смъртта витае тук прекалено дълго. И имаме много истински врагове, не бива да заставаме един срещу друг.
Един от нерешителните защитници на Абас си надяна качулката и пристъпи напред.
— Менторе… — коленичи той пред Алтаир.
Бързо го последва втори.
— Добре дошъл у дома!
После към тях се присъедини трети.
— Ще се бия за теб. За Ордена.
Другарите им последваха примера им и поздравиха Алтаир като отдавна изгубен брат, помирявайки се с бившите си противници. Само шепа поддръжници на Абас се оттеглиха в кулата, сипейки ругатни.
Алтаир, застанал начело на отряда си, го поведе към кулата. Спряха в голямата зала и вдигнаха погледи към Абас, изправен на най-горната площадка на централното стълбище, заобиколен от верните си асасини. Войници с копия и арбалети бяха строени край стените на галерията.
Алтаир ги огледа спокойно. Мнимите асасини потрепериха. Но не се предадоха.
— Кажи на мъжете си да свалят оръжието, Абас — нареди Алтаир.
— Никога! Защитавам Масяф! Не би ли направил същото?
— Абас, ти опетни всичко, което отстояваме. Жертва го пред олтара на собственото си озлобление.
— А ти — просъска Абас в отговор — ти пропиля живота си, втренчен в проклетата Ябълка, потънал в блянове за собственото си величие.
Алтаир пристъпи напред. В същия миг двама от копиеносците на Абас също прекрачиха насреща му, размахали оръжия.
— Абас, вярно е, че научих много от Ябълката. За живота и за смъртта, за миналото и за бъдещето… Съжалявам, стари приятелю, но не виждам друг избор, освен да ти демонстрирам едно от нещата, които научих. Разбирам, че нищо друго няма да те спре. И никога няма да се промениш и да зърнеш светлината, която още те очаква.
— Убийте предателите! — изкрещя Абас в отговор. — Избийте ги до крак и изхвърлете телата им на бунището!
Хората на Абас настръхнаха, но все още се колебаеха дали да нападнат. Алтаир усети, че вече няма връщане назад. Вдигна ръката си с пистолета, извади оръжието, прицели се и стреля по мъжа, който преди седем десетилетия за кратко му беше най-добрият приятел. Абас се олюля, когато куршумът го прониза. По съсухреното му лице се изписа изненада. Той ахна, залитна, протегна диво ръце за помощ, но никой не се притече. Абас падна и се затъркаля по дългите каменни стъпала, докато най-после спря пред нозете на Алтаир. Краката му бяха счупени при сгромолясването и стърчаха под странни ъгли от тялото му.
Но не беше мъртъв. Все още. Успя да се надигне с мъка, колкото да извърне глава и да погледне Алтаир в очите.
— Не мога да ти простя, Алтаир — успя да изграчи, — заради лъжите, които разказваше за семейството ми, за баща ми. За униженията, които изтърпях.
В погледа на Алтаир светеше само съжаление.
— Не бяха лъжи, Абас. Бях на десет години, когато баща ти дойде в стаята ми. Беше облян в сълзи, умоляваше ме да му простя, че е предал моето семейство… После си преряза гърлото.
Абас се взираше във врага си, но не продумваше. Лицето му се разкриви от болка като на човек, изправил се срещу истина, която не може Да приеме.
— Наблюдавах как животът напуска тялото му — продължи Алтаир. — Никога няма да забравя това.
Абас простена.
— Не!
— Но той не беше страхливец, Абас. Възвърна честта си.
Абас усещаше, че не му остава много. Искриците в очите му вече започваха да помръкват, когато промълви:
— Надявам се да има друг живот след този. Тогава поне ще го видя и ще разбера истината за последните му дни.
Той започна да кашля; пристъпите сякаш раздираха тялото му. Накрая успя да си поеме дъх, който засядаше пресекливо в гърлото му. Когато заговори обаче, гласът му прозвуча твърдо и гордо: