— Не забравяй — червената джонка! И корабите между теб и нея са снабдени с оръдия — ще ви спрат, ако успеят!
— Ще се погрижа за тях — извика му мрачно в отговор Ецио.
— А ние ще прочистим доковете.
Ецио се плъзна по въжето, отпусна тежестта си върху куката и се отблъсна от кулата, спускайки се към платформата с огнепръскачката. Скочи на земята точно до нея. Хвърли се към най-близкия войник от отряда, канещ се да насочи оръдието към асасините, сражаващи се около кулата. Събори първия войник във водата и той попадна между люлеещите се корпуси на две привързани за пристана баржи. Другите обезвреди светкавично с куката.
Огледа огнепръскачката и се запозна бързо с механизма й. Беше поставена върху въртяща се основа, управлявана от манивела от лявата страна. Самото оръдие беше изработено от месинг, а дулото му беше излято под формата на лъвска глава, от която бронзовата цев се издаваше леко напред. По ръба й имаше кремък. Възпламеняваше го спусков механизъм, който освобождаваше сгъстените маслени пари от нагорещената цистерна в основата на оръдието.
Ецио чу глас, долитащ от мелето край разрушената кула. Беше Юсуф.
— Точно така! Унищожи корабите с гръцкия огън! — викаше му той. — Харесва ми как разсъждаваш, Ецио!
От другата страна на Златния рог, на северния бряг, османските гвардейци изнесоха две оръдия и ги насочиха към асасините, сражаващи се близо до Ецио. Не след дълго, докато въртеше манивелата и насочваше огнепръскачката към военните кораби, Ецио видя облачета дим да излизат от дулата на оръдията и после чу гърмежа от детонацията. Първото гюле не го достигна и падна във водата, ала второто се заби в кея и го разтърси силно.
Но не успя да го разбие.
Ецио запази равновесие и натисна спусъка. Дълъг огнен език се стрелна напред с оглушителен рев и той го насочи към реките и палубите на трите кораба между него и джонката на Пири. Пожарите избухнаха веднага. Ецио натиска спусъка, докато цялото дървено масло в цистерната се изчерпа. После се отдалечи от оръдието и скочи в една от баржите, закотвени до мостика. Прекоси тичешком палубата и скочи към външния планшир на първия пламнал кораб. Прехвърли се върху палубата с помощта на куката и успя да отблъсне двама отчаяни моряци, които се спуснаха към него, размахали колове за пристягане на корабни въжета. Отскочи от горящата палуба и се изкатери по фокмачтата. Спусна се по рейката и се хвърли към втория кораб точно преди подпалената мачта да се прекърши зад гърба му и да се срути сред огнена вихрушка върху палубата на кораба, който току-що беше напуснал.
Вторият кораб също гореше и започваше да потъва откъм кърмата. Ецио се втурна към носа, разблъсквайки шепа паникьосани моряци, отскочи от бушприта към третия кораб, пострадал по-малко от предишните два. Екипажът насочваше оръдието към червената джонка, която се намираше едва на двайсетина метра от него. Ецио се стресна, дочул Пири да дава заповеди на моряците да отплават. Подчинените му опъваха трескаво платната, за да уловят вятъра и да се отдалечат на безопасно разстояние от оръдието.
Ецио надигна глас, молейки за помощ Братството. Озърна се и забеляза, че неколцина асасини са го последвали по опасния маршрут и са точно зад него, готови да скочат. Те се нахвърлиха върху мъжете около оръдията. Последва яростна и кървава схватка, в резултат на която няколко асасини бяха ранени, а всички моряци от военния кораб загинаха. В червената джонка Пири Рейс беше вдигнал ръка и крещеше на Ецио да побърза, макар сблъсъкът около оръдието да заглушаваше гласа му.
Най-сетне Ецио стигна планшира на противниковия кораб. С помощта на арбалета си изстреля въже към джонката.
Екипажът на Пири го завърза здраво и той се спусна по него над разбуненото море. Зад него оцелелите асасини им помахаха за сбогом. После се качиха в лодките на обречения кораб и загребаха към брега.
Ецио им помаха в отговор, като едва си поемаше дъх. Въздухът хриптеше в гърлото му. Раздвижи ръце и крака и усети, че ставите му са леко вдървени. В този момент го заобиколиха няколко от мъжете на Пири, които го огледаха дали не е ранен и го поведоха към кабината на щурвала, където капитанът им стоеше пред вече опънатото главно платно на предната мачта.
— Забави се — каза Пири Рейс с широка усмивка, в която личеше и загриженост.
— Да. Съжалявам, че не побързах.
Мъжете на носа на кораба вече вдигаха котвата и след няколко минути платната хванаха вятъра и джонката отплава, маневрирайки предпазливо, но спокойно край горящите военни кораби. Бризът, който ги отнасяше напред, се беше погрижил да разнесе пожарите на Ецио, а и корабите бяха закотвени твърде близо един до друг, за да блокират пътя им.