Ецио закопча пистолета си на лявата китка, а тайното острие — на дясната. В колана си затъкна наниз димки. Остави куката в чантата.
Два часа по-късно откри Дилара да го чака на уреченото място. Портата беше огромна, обкована с желязо и затворена.
Дилара го поздрави сопнато и продължи без повече предисловия:
— Византийците отведоха хората ми в пещерите преди няколко дни. Доколкото знам, тази порта е най-слабо охранявана. От време на време войниците изхвърлят боклука оттук, но през повечето време пустее.
— Значи ще се вмъкнем, ще освободим мъжете ти и ще ги преведем оттук?
— Точно така…
Ецио натисна вратата. Тя не помръдна. Обърна се към Дилара с разочаровано лице. Почувства се глупаво.
— Тъкмо се канех да довърша: след като я отвориш отвътре — заключи сухо Дилара.
— Разбира се.
— Ела с мен.
Тя го поведе към място, откъдето се виждаше втора голяма порта от дебел кръгъл камък, която се отваряше, плъзгайки се по каменен улей. Отвори се пред очите им. Появиха се войници, строиха се и поеха на разузнавателна обиколка.
— Главният вход е тук, в подножието на този хълм. Но го охраняват добре.
— Чакай ме тук — каза й Ецио.
— Къде отиваш?
— Искам да се запозная с мястото.
— Трябва ти водач.
— Защо?
— Вътре е като лабиринт. Виждаш ли онези кули? — Вентилаторни шахти. И водопроводи. Градът се състои от единайсет етажа и слиза на триста стъпки под земята.
— Ще се справя.
— Самонадеян си.
— Не. Предпазлив съм. И не съм неподготвен. Знам, че фригийците са построили това място преди хиляда и петстотин години, и познавам донякъде географията му.
— Значи знаеш и какво има долу — подземна речна система най-отдолу, а над нея върху още десет нива са разположени църкви, училища, магазини, складове, дори конюшни. Може да приюти петдесет хиляди души.
— Достатъчно да побере гарнизон.
Дилара го погледна.
— Трябва ти водач — повтори тя.
— Искам някой да остане тук.
— Тогава върви с Божията помощ — каза тя. — Но побързай. Щом патрулът излезе, ще затворят отново вратите. Ако извадим късмет, ще успееш да се вмъкнеш с каруците с провизии ей там. Ще те чакам пред западната порта.
Ецио кимна и пое тихо към каменната врата.
Сля се с множеството местни византийци, които не изглеждаха особено доволни от новото военно присъствие на територията им. Успя да премине с лекота през портата, движейки се редом с волска талига.
Факлите вътре осветяваха жълтеникаво бежови стени от мека вулканична скала, наслоени със сажди, но въздухът беше свеж. Улиците — ако широките, потъмнели коридори можеха да се нарекат така — гъмжаха от войници и граждани, блъскащи се забързано един в друг, всеки зает със задачите си. Ецио си проправи път напред, навлизайки все по-дълбоко в подземния град.
Най-сетне на второто ниво под земната повърхност се натъкна на просторна зала със сводест таван, украсен с избледнели фрески. Тръгна по една от галериите и се взря във фигурите в главното помещение на двайсет стъпки под него. Акустиката беше добра и той чуваше ясно какво си говорят двамата мъже долу. Веднага ги разпозна: закръгления силует на Мануил Палеолог и изпития на Шахкулу. До тях бдяха група стражи. Ецио забеляза широк тунел, отвеждащ на запад — вероятно до западната порта, която Дилара му беше показала.
— Кога ще се обучат войниците да боравят с пушките? — попита Мануил.
— Ще са готови след няколко седмици. Най-много — отвърна навъсеният туркменистанец.
Мануил се замисли.
— Главният еничарски корпус сигурно вече е научил, че съм ги предал. Но разполагат ли с ресурси за отмъщение?
— Едва ли. Вниманието им е насочено главно към войната на султана със Селим.
Мануил се позасмя, но смехът му бързо замря в гърлото. Той се разкашля и се задави.
— Уф! — задъха се. — Каква е тази миризма, по дяволите? Да не би вентилаторите да са блокирали?
— Извини ни, Мануил. Вероятно вятърът се е обърнал. Някои от османските пленници, които заловихме преди седмица, се оказаха много… крехки. Наложи се да ги приберем някъде, когато ги сполетя… злополуката.
Мануил явно се развесели, но и разтревожи.
— Шахкулу, сдържай гнева си. Знам на какви унижения подлага султанът народи ти, но е безсмислено да си отмъщаваме на хора, които стоят по-долу от нас.