— След като взривя бомбите, ще потърся Мануил Палеолог.
62
В подземния град имаше огромни зали — обширни пещери, плод на човешка ръка, където бяха складирани барутът и сандъците с оръжията на Мануил. Имаше и система от макари и въжета за транспортиране на буретата с барут от едно място на друго и докато наблюдаваше от високата галерия на пето ниво, Ецио забеляза групи византийски цивилни, заети точно с такава дейност под зоркия поглед на Мануиловите бунтовници. Разкрилата се възможност беше отлична и той благодари на Бога, че охраната им е толкова нехайна. Очевидно бяха уверени, че не ги заплашва нищо. Беше се придвижил достатъчно бързо и бе изпреварил вестта за смъртта на Шахкулу и шайката му мъчители.
Ецио бе сменил скритото острие с куката и беше презаредил пистолета. Беше се смесил с група работници и наблюдаваше как придвижват буре с барут по въжената система. Около тях имаше купчини бурета, натрупани като пирамиди, а край стените се редяха дървени сандъци с мускети.
— По-внимателно! По-полека! — гълчеше ги надзирателят: — Това е барут, не е просо!
— Ясно! — извика му мъжът, управляващ макарата.
Ецио се огледа, обмисляйки плана си. Успееше ли да предизвика верижна експлозия, която да обхване трите подземни склада…
Възможно беше.
Тръгна из залите, наострил слух, за да чуе разговорите на работниците и да прецени настроението им. Откри, че не всички византийци са злодеи. Както обикновено, само онези, чието „его“ беше прекалено развито и ламтяха за власт, бяха виновни за нещастията на всички останали.
— И по-зле може да бъде — каза една работничка.
— По-зле? По-зле от това? — възкликна мъжът до нея.
— По-добре турски тюрбан, отколкото папска тиара. Османците поне зачитат донякъде православната ни църква.
— Шшт! Ще ви чуе някой! — предупреди ги друга жена.
— Тя е луда!
Мъжът се обърна към първата жена:
— Какви ги дрънкаш?
— Добре де, луда съм. Твоя воля, щом предпочиташ да работиш като къртица под земята.
Мъжът размисли.
— Е, несъмнено не желая да ме изпратят да воювам. Искам просто да храня семейството си.
Друг мъж, надзирател в тамплиерска униформа, чу думите му и вметна съчувствено:
— Никой не иска война, приятелю, но какво да направим? Виж ни! Виж как живеем! Турците ни отнеха земята. Мислиш ли, че трябва да се предадем без борба?
— Не, не — отвърна първият мъж. Аз… не знам. Просто ми дойде до гуша. На всички ни омръзна от битки.
„Амин!“, рече си Ецио, промъквайки се между две пирамиди от бурета, високи двайсет стъпки.
Щом остана сам, той проби едното с върха на ятагана, събра шепа барут в кожена кесия и посипа ивица между редиците с бурета чак до входа на втората зала. Там Повтори същата операция. В третата зала посипа пътечка барут чак до сводестата врата, която отвеждаше навън. Зачака търпеливо обикновените работници да се оттеглят невредими за нощна почивка.
Останаха само войниците.
Ецио се увери, че пътят му за бягство е чист, зае позиция на няколко метра от изхода, разкопча пистолета си и стреля към най-близкото буре. После се обърна и побягна.
Последва серия от титанични експлозии, която разтърси основите на подземния град като земетресение. Таваните се разкъртваха и падаха зад него. Навсякъде се виеше пушек, надигаха се пелени от прах, свличаха се лавини от камъни. Настана хаос.
63
Ецио стигна голямата зала на второ ниво почти едновременно с Мануил, който влезе, придружен от група подбрани телохранители. Ецио се прикри зад издатина в стената. Наблюдаваше и чакаше. Беше решил да приключи мисията си още тази нощ, ако успее. Забелязал бе, че Мануил носи липсващия ключ от Масяф — онзи, който тамплиерите бяха намерили под двореца Топкапъ. Явно кандидатът за следващ византийски император се готвеше да избяга.
— Какво, по дяволите, става? — изрева Мануил полуядосано, полууплашено.
— Саботаж, Мануил — отвърна тамплиерският капитан, застанал до него. — Трябва да се скрием.
Тълпа крещящи паникьосани граждани вече прииждаше в единия край на залата. Ецио видя как Мануил прибра ключа в кожената чанта, препасана през окръгленото му тяло, и избута с лакът тамплиерския офицер.
— Махни се от пътя ми! — изръмжа му той.
Изкачи се върху подиум и се обърна към множеството, към което Ецио се бе присъединил и през което се прокрадваше лека-полека към жертвата си.