— По-рано от предвиденото.
— Поздравления.
— А ти?
— Работата ни тук не е приключила. Във всеки случай няма да напуснем селото, ако от Константиние не ни заповядат. Предай поздрави на Тарик.
За миг Ецио я погледна мрачно. Накрая каза:
— Ще предам на Високата порта, седалището на османския парламент, колко много са ти задължени.
— Добре. А сега трябва да се връщам при хората си. Време е да се прегрупираме, фойерверките ти разрушиха щабквартирата ни, освен всичко останало.
Ецио понечи да каже още нещо, но тя вече беше изчезнала.
66
Пътуването обратно към крайбрежието беше бързо и за щастие, безоблачно.
— Подрани — каза Пири Рейс, когато Ецио се появи пред подвижния мостик на червената джонка.
— И слава Богу. Трябва да се върнем в Константиние възможно най-бързо.
— Намери ли петия ключ?
Ецио се усмихна и потупа кесията, провесена над хълбока му.
— Добре — отвърна Пири на усмивката му. — А Мануил?
— Повече няма да ни създава неприятности.
— Още по-добре. С тази скорост ще станеш рицар за нула време.
— Битката далеч не е спечелена. Не бива да се бавим.
— Трябва да снабдим кораба с продоволствия и да изчакаме прилива.
Пири се обърна към капитана и издаде няколко заповеди със строг глас.
— Трябва да съберем и екипажа. Не очаквахме да приключиш толкова бързо делата си в Деринкую.
— За щастие открих необичайно способни помощници.
— Чувал съм за главния шпионин, назначен там от Високата порта. Славата й се носи нашир и надлъж.
— Тогава дължа благодарност на османското правителство.
— Под ръководството на Баязид Високата порта се превърна в пример за прагматична администрация. За щастие продължава да функционира гладко, независимо от дрязгите в кралското семейство.
— Колкото до тях, мисля, че трябва да наблюдаваме зорко Ахмед — рече тихо Ецио. — Открих, че има някои много неподходящи приятели.
— Асасините не бива да се бъркат в османската политика.
— Приятелите на Ахмед ни принуждават да се намесим.
Пири вдигна вежди, но не продължи да разисква темата.
— Каютата ти те очаква — каза той. — Сигурно искаш да отдъхнеш, докато се подготвим за отплаване.
Щом остана сам, Ецио свали оръжията си и ги почисти и наточи. Когато приключи, залости вратата на каютата, извади петия ключ и го постави върху сгъваемата масичка. Седна пред него. Беше любопитен да провери дали и той ще се държи като останалите. Искаше да узнае какво послание от Алтаир ще му предаде, особено след като нямаше начин да разбере дали е разкрил мистичните си видения пред тамплиерите, които го бяха намерили първи. Какво ли познание вече им беше предал? Или пък притежаваше способност да преценява кога да говори и кога да мълчи?
Съзнанието му измъчваха и мисли за София. Искаше му се да се завърне в Константинопол, за да я защити, ако се наложи, и да опази останалите четири ключа. Сега обаче трябваше да се насили да е търпелив, защото разчиташе на милостта на морето и ветровете.
Ключът беше подобен на другите — със същия диаметър и дебелина, украсен като тях със странни неразгадаеми символи и с прецизно издълбани, но непонятни резки. Той събра сили и протегна ръка да го докосне. Ключът не го разочарова. Скоро меката светлина в каютата сякаш стана още по-приглушена и на нейния фон сиянието, излъчващо се от обсидиановия диск, ставаше все по-ярко и по-ярко.
67
Когато ключът го доведе на сцената — но без да участва в нея — Ецио разбра, че са изминали още десет години, откакто бе видял за последно Масяф. Той наблюдаваше и постепенно потъна в събитията, които се разгръщаха пред очите му.
Мъжете стояха в осветената от слънцето вътрешна крепост на Масяф под сянката на огромно канелено дърво на достолепна възраст.
Алтаир, с кожа като пергамент и тяло, увито толкова плътно в робата, че се виждаха само лицето и бледите му ръце, стоеше до двама набити венецианци в началото на трийсетте. Върху ръкава на по-възрастния от двамата имаше герб — син щит, в който беше вписана жълта стомна. Над нея личеше обърнато наопаки V, увенчано с три звезди с пет лъча, над които беше изрисуван сребърен шлем. Недалеч от тях десетки асасински воини се готвеха за битка.