Ецио погледна към Пири Рейс, който приближи дискретно до него.
— Измъквай се оттук — каза турчинът. — У теб ли е ключът ти?
— Да.
— Тогава си вземи оръжията и тръгвай. Аз ще се погрижа за останалите ти вещи.
Ецио му кимна благодарно, проправи си бързо път през тълпата и навлезе в града.
Тръгна по обиколен маршрут към книжарницата на София, отваряйки си очите на четири дали не са го проследили или разпознали. Когато наближи, го обзе и облекчение, и приятно очакване. Но щом сви по нейната улица, сърцето му се вледени. Вратата на книжарницата зееше широко отворена и малка тълпа се беше събрала край магазина. Група от асасините на Юсуф, сред които Доган и Касим, стояха на стража.
Ецио тръгна бързо към тях с пресъхнало гърло.
— Какво става? — попита той Касим.
— Вътре — отвърна лаконично Касим. Ецио забеляза сълзи в очите му.
Влезе в книжарницата. Помещението изглеждаше почти същото, както когато го беше напуснал, но щом стигна вътрешния двор, сърцето му сякаш спря.
Проснат по корем върху пейката лежеше Юсуф. Дръжка на кама стърчеше между плешките му.
— С камата бяха забили бележка на гърба му — каза Доган, който го беше последвал. — Адресирана е до теб. Ето я.
Подаде на Ецио окървавения лист.
— Чел ли си я?
Доган кимна.
— Кога се случи това?
— Днес. Едва ли е било отдавна, защото мухите още не са се събрали.
Просълзен и гневен, Ецио издърпа камата от гърба на Юсуф. Не потече кръв.
— Заслужи почивка, братко — отрони той. — Requiescat in pace.
Разгъна парчето пергамент. Посланието — от Ахмед — беше кратко, но съдържанието му изпълни Ецио с ярост.
В двора заприиждаха още асасини и той обходи с поглед лицата им.
— Къде е София? — попита през зъби.
— Не знаем къде я е отвел.
— Липсва ли някой друг?
— Не можем да открием Азизе.
— Братя! Сестри! Ахмед явно иска целият град да въстане срещу нас, докато убиецът на Юсуф чака, наблюдава и се подсмихва в Арсенала. Бийте се с мен, за да му покажем какво означава да предизвикаш асасин!
69
Те тръгнаха към Арсенала и там, понеже не бяха в настроение да се церемонят, елиминираха бързо и жестоко еничарския страж, изпречил се на пътя им. Ахмед явно не очакваше толкова ненадейна атака или беше подценил и яростта, и силата на асасините, нараснали под вещото ръководство на Юсуф. Вероятно смяташе, че държи всички козове, защото когато Ецио го залови натясно, той не показа и следа от страх.
Овладян от неудържим гняв, асасинът едва успя да се въздържи да не убие османския принц. Събори го на пода и го стисна за гърлото, но в последния момент заби острието на тайната си кама в плочките, на сантиметри от главата на Ахмед. Умреше ли Ахмед, нямаше да разполага със средство да спаси София. Това поне ставаше ясно от бележката. Но за миг емоциите бяха надделели над разума му.
Лицето му беше близо до лицето на принца. Усети, че дъхът му мирише на виолетки. Ахмед отвърна спокойно на ожесточения му поглед.
— Къде е тя? — попита сурово Ецио.
Ахмед се позасмя.
— Каква ярост! — възкликна той.
— Къде е тя?
— Драги ми Ецио, ако смяташ, че си в позиция да диктуваш условията, убий ме веднага и да не си губим времето.
Ецио не отпусна хватката и не прибра скритото острие. Но след няколко секунди разсъдъкът надделя и той се изправи и сгъна китка. Камата се върна с щракване в ножницата.
Ахмед седна, потърка шия, но не помръдна от мястото си. В гласа му продължаваше да отеква веселие. „Принцът сякаш играе приятна игра“, помисли си Ецио със смесица от тревога и презрение.
— Съжалявам, че се стигна дотук — каза Ахмед. — Двама мъже, които трябва да бъдат приятели, да се карат за… какво? Ключовете за някакъв прашен архив.
Той стана, изтупа си дрехите и продължи:
— И двамата преследваме еднаква цел, месер Аудиторе. Само методите ни са различни. Не го ли разбираш?
Той замълча. Ецио се досети какво ще последва. Беше чувал десетки пъти доводите, с които тамплиерите оправдаваха диктаторските си амбиции.
— Мир. Стабилност. Свят, в който хората живеят без страх. Всички търсят истината, разбира се, но дори когато е пред очите им, отказват да я погледнат. Как да се преборим с това невежество?
Гласът на принца звучеше разпалено. Ецио се почуди дали наистина вярва в брътвежите си. Прекъсна го: