— Свободата понякога създава неприятности, принце, но е безценна.
Мълком си помисли: „Тиранията винаги е по-организирана от свободата“.
— Разбира се — отвърна Ахмед сухо. — И когато настане хаос и светлината на цивилизацията помръкне, Ецио Аудиторе се възправя над мрака и гордо заявява: „Останах верен на Кредото си“. Той се извърна и се овладя: — Ще отворя архива на Алтаир, ще проникна в библиотеката му и ще открия Великия храм. И с помощта на могъществото, което се крие там, ще сложа край на суеверията, разделящи хората.
— Не и в този живот, Ахмед — каза безизразно Ецио.
Принцът изсумтя нетърпеливо и понечи да се отдалечи.
Ецио не се опита да го спре. Пред прага Ахмед се обърна още веднъж към него:
— Донеси ключовете в кулата Галата — каза той. — Направи го и ще пощадим София Сартор… И не се бави, Ецио. Армията на брат ми наближава града. Пристигне ли, всичко ще се промени. Трябва да съм подготвен.
При тези думи Ахмед си тръгна. Ецио го изпроводи с поглед, давайки знак на мъжете си да не го спират.
Мислите му прекъсна учтиво покашляне зад гърба му. Обърна се и видя принц Сюлейман.
— Откога си тук? — попита го той.
— Отдавна. Бях зад онази завеса. Чух разговора. Освен това наредих да следят неотлъчно скъпия ми чичо, откакто се върна от експедицията си. Всъщност го наглеждам още откакто се опита да ме убие — опит, който ти толкова мило предотврати с лютнята си.
Сюлейман замълча и след малко добави:
— Ала не очаквах да чуя… това.
— Какво мислиш сега?
След кратък размисъл Сюлейман отговори с въздишка:
— Той е искрен човек, но тамплиерската му фантазия е опасна. Не отговаря на реалността… Виж, Ецио, не съм живял дълго, но съм живял достатъчно да знам, че светът е пъстроцветен гоблен с много десени. Справедливият водач трябва да му се радва, а не да се мъчи да го разнищи.
— Той се плаши от безпорядъка, произтичащ от различията.
— Затова създава закони, които да му помагат да живее — канони, приложими за всички в еднаква степен.
Прекъсна го появата на патрул верни на него еничарски войници, които асасините отвън бяха пропуснали. Но когато лейтенантът им видя Ецио, той извади ятагана си.
— Отстъпете, принце мой! — викна офицерът, готов да арестува Ецио.
— Спри, войнико! — каза Сюлейман. — Този човек не ни е враг.
Лейтенантът се поколеба за миг, но нареди на мъжете си да излязат, поднасяйки извинения.
Сюлейман и Ецио се спогледаха усмихнати.
— Дълъг път изминахме от онова първо пътешествие — каза Сюлейман.
— Мислех си какво ли предизвикателство е да имам син като теб.
— Още не си умрял, приятелю. Възможно е да отгледаш син, достоен за теб.
Сюлейман понечи да си тръгне, но го осени идея:
— Ецио, знам, че ще си поставен под огромно напрежение, но пощади чичо ми, ако е възможно.
— Как би постъпил баща ти?
Сюлейман не се поколеба:
— Не бях помислял за това, но не, не би го пощадил.
70
Ецио тръгна бързо към щабквартирата на истанбулските асасини. Там взе четирите ключа и добави към тях диска, който бе открил у Мануил в Деринкую. Прибра ги внимателно в кожена чанта и я провеси през рамо. Закачи куката на дясната си китка, а пистолета — на лявата. В случай, че му се наложи да избяга светкавично от върха на кулата, сгъна парашута на Леонардо в раницата на гърба си.
Преди да отиде в кулата обаче, трябваше да свърши нещо неотложно. Той забърза към гробището в Галата, където вече бяха отнесли тялото на Юсуф, за да го погребат.
Доган, който беше поел ръководството на истанбулските асасини, пристъпи напред да поздрави Ецио.
— Менторе…
— Менторе… — приближи на свой ред Ирини.
Ецио застана до ковчега и се обърна към тях:
— Знам, че сега би трябвало да се отдадем на спомени и скръб. Но враговете не ни позволяват това.
Той погледна Доган.
— Знам колко високо те ценеше Юсуф и не намирам причини да се съмнявам в преценката му. Готов ли си да поведеш тези жени и мъже и да пазиш достойнството на Братството, както Юсуф го правеше с такъв плам?
— За мен ще бъде чест — отвърна Доган.
— За нас ще бъде чест да работим за каузата и да подкрепяме Ордена — добави Евраники, застанал до него.