— Ти каза, че е бил проследен. Не са ли го върнали обратно?
— Не — отвърна обидено разтревоженият председател на Съвета — Щях ли тогава да съм тук?
— Оборудван ли е за скок корабът, който е взел? — попита внезапно Лъки.
— Не! — извика с почервеняло лице председателят на Съвета и приглади посребрената си гъста коса, като че ли бе щръкнала от ужас само при мисълта за скока.
Лъки също въздъхна с облекчение. Скокът представляваше, разбира се, преминаване през хиперпространството — едно преместване, което пренасяше кораба извън обикновеното пространство и мигновено го връщаше обратно в него на разстояние много светлинни години от първоначалното му положение. С такъв кораб Агент Х сигурно би успял да се измъкне.
— Той е действал сам и е избягал сам — каза Конуей.
— Това е една от причините да ни се изплъзне изпод носа. Корабът, който е взел, е междупланетен крайцер, конструиран за управление от един човек.
— А корабите, оборудвани за хиперпространството, все още не се конструират за управление от един човек. Но чичо Хектор, ако е взел междупланетен крайцер, вероятно той му е бил достатъчен.
Лъки бе свършил с миенето и чевръсто се обличаше. Изведнъж той се обърна към Бигман:
— Ами ти? Бързо скачай в дрехите си, Бигман!
Малкият човек, който седеше на ръба на кушетката, се преметна през глава, за да стане от нея.
— Може би някъде в Космоса го чака кораб със сириусиански екипаж, оборудван за преминаване през хиперпространството.
— Точно така. Той е взел бърз кораб с такъв старт и скорост, че едва ли ще успеем да го хванем или дори да го уловим в обсега на оръжията. В такъв случай остава…
— „Светкавичният Стар“. Изпреварвам мислите ти, чичо Хектор. Ще бъда на кораба до един час заедно с Бигман, стига да се облече дотогава. Дай ми само местоположението, курса на преследващите го кораби и идентификационните данни на кораба на Агент Х и потегляме.
— Добре — каза Конуей и изписаното на лицето му безпокойство се поразсея — Дейвид — използува той истинското име на Лъки, както правеше винаги в момент на вълнение, — ще се пазиш, нали?
— Зададе ли същия въпрос и на екипажите на другите десет кораба, чичо Хектор? — попита Лъки, но гласът му беше тих и развълнуван.
Бигман вече беше нахлузил единия ботуш и държеше в ръка другия. Той потупа малкия кобур върху кадифената вътрешна повърхност на още необутия ботуш.
— Тръгваме ли, Лъки? — попита той.
Очите му блестяха в очакване на предстоящите приключения, а малкото дяволито лице се разтегна в усмивка.
— Тръгваме — потвърди Лъки и посегна да разроши жълточервеникавата коса на Бигман. — Колко дълго ръждясвахме на Земята? Шест седмици? Мисля, че е достатъчно.
— Така е — съгласи се с радост Бигман, нахлузвайки и другия ботуш.
Вече бяха пресекли орбитата на Марс, когато успяха да установят задоволителен субетерен контакт с участващите в преследването кораби, използвайки най-трудния шифър.
Отговори им членът на Съвета Бен Весилевски от борда на Т.К.К. „Харпун“.
— Лъки! — извика той. — Присъединяваш ли се към нас? Чудесно! — Лицето му на видеоекрана се усмихна и той намигна. — Ще направиш ли малко място в един ъгъл на твоя екран за грозничкото лице на Бигман? Или той не е с теб?
— С него съм — извика Бигман, мушвайки се между Лъки и предавателя. — Мислиш ли, че председателят на Съвета Конуей би пуснал този висок твърдоглавец да отиде някъде без аз да го държа под око и да следя да не се препъне в нещо?
Лъки хвана Бигман и както пискаше го взе под мишница.
— Изглежда връзката ще бъде шумна, Вес — каза Лъки. — Какви са координатите на кораба, който преследваме?
Вес стана сериозен и ги посочи.
— Корабът е „Космическа мрежа“ — каза той. — Частна собственост е и има законен документ за производство и продажба. Агент Х го е купил вероятно под фалшиво име и много отдавна го е приготвил за бягство в краен случай. Корабът е добър и откакто е излетял непрекъснато увеличава скоростта си. Ние изоставаме.
— Какъв е капацитетът на мощността му?
— Сетихме се за това. Проверихме документацията, дадена от производителя. При скоростта, с която изразходва енергията, не може да отиде много далеч без да спре двигателите или да пожертвува маневреността при достигане на местоназначението. Точно към това разчитаме да го тласнем.