„Мраморният свят“ бе превърнат във военна база в първите дни на борбата с космическите пирати от Астероидния пояс. Естествените пещери под неговата повърхност бяха разширени и херметизирани. Там имаше място да се събере цяла флота и склад с провизии за две години.
Сега военната база беше почти излязла от употреба, но с малки промени пещерите можеха да бъдат (и бяха) пригодени за заседателни зали за делегати от цялата Галактика.
Доставиха запаси от храна и вода и в пещерите бе създаден лукс, от какъвто военните не се нуждаеха. Когато човек пресечеше мраморната повърхност и влезеше във вътрешността, малко неща можеха да отличат Веста от един земен хотел.
Земната делегация, като домакин (Веста беше земна територия. Дори сириусианците не оспорваха това), разпределяше квартирите и се грижеше за комфорта на делегатите. Това означаваше пригаждане на всички квартири към леките разлики в гравитацията и атмосферните условия, с които те бяха свикнали. Квартирите на хората от Уорън, например, бяха климатизирани до умерен студ в съответствие със суровия климат на тяхната родна планета.
Не случайно положиха най-големи усилия за делегацията от Елам. Това беше един малък свят, който обикаляше около червена звезда-джудже. Условията на него бяха такива, че трудно би могло да се предположи възможността там да живеят човешки същества. Все пак най-съществените недостатъци бяха преодолени от неспокойния гений на човешката раса.
Там нямаше достатъчно светлина за отглеждане на растения от земен тип, така че се използуваше изкуствена светлина и се култивираха специални видове, докато накрая зърнените култури и селскостопанските продукти на Елам не само станаха добри, но бяха и с по-високо качество от всички останали в Галактиката. Просперитетът на Елам почиваше върху неговия износ на селскостопанска продукция, какъвто не можеха да достигнат други, много по-облагодетелствувани от природата светове.
Вероятно поради слабата светлина на Еламското слънце там хората не бяха биологично облагодетелствувани от кожна пигментация. Обитателите му имаха изключително светла кожа.
Ръководителят на еламската делегация, например, беше почти албинос. Казваше се Агас Доремо и повече от тридесет години беше всепризнат лидер на неутралните сили в галактиката. Той поддържаше равновесието при всеки възникнал въпрос между Земята и Сириус (който, разбира се, представляваше крайните антиземни сили в Галактиката).
Конуей разчиташе, че той ще стори същото и на тази конференция. Влезе приятелски настроен в квартирата на еламската делегация. Внимаваше да не прекалява с любезности и топло се ръкуваше. Конуей премигна на слабата червеникава светлина и прие чаша еламска бира.
— Косата ви е побеляла, откакто ви видях за последен път, Конуей — каза Доремо. — Станала е почти като моята.
— Изминаха много години, откакто се срещнахме за последен път, Доремо.
— Значи не е побеляла само през последните няколко месеца?
— Мисля, че сигурно щеше да побелее, ако беше тъмна преди това — усмихна се унило Конуей.
Доремо кимна в знак на съгласие и отпи от чашата си.
— Земята позволи да я поставят в много неудобно положение — каза той.
— Така е, но въпреки това, по всички правила на логиката, тя е права.
— Да — рече с уклончив тон Доремо.
— Не зная колко сте мислили по този въпрос…
— Много.
— Или доколко бихте искал да го дискутирате предварително…
— Защо не? Сириусианците бяха при мен.
— Вече?
— По пътя си насам спрях на Титан — каза, поклащайки глава, Доремо. — Имат разкошна база там, както успях да видя веднага щом ми дадоха тъмни очила (На Сириус има ужасна синкава светлина, която, разбира се, разваля всичко). Вие трябва да им вярвате, Конуей. Те вършат нещата със замах.
— Решихте ли, че имат право да колонизират Сатурн?
— Драги мой Конуей — отвърна Доремо. — Аз реших само, че искам мир. Една война няма да донесе на никого нищо добро. Положението обаче е следното: Сириусианците са в Системата на Сатурн. Как може да бъдат принудени да напуснат без война?
— Има един начин — отвърна Конуей. — Ако другите външни светове покажат ясно, че считат Сириус за нашественик, той не би могъл да се опълчи срещу цялата Галактика.
— Да, но как ще убедите външните светове да гласуват срещу Сириус? — попита Доремо. — Прощавайте, но повечето от тях са традиционно подозрителни спрямо Земята и ще си кажат, че в края на краищата Системата на Сатурн е била необитаема.