И сега бръмченето на мощните двигатели се увеличаваше плавно до един по-висок тон, който едва се чуваше, а Лъки чувстваше лекия натиск от това теглене назад, което не се компенсираше напълно от йонното задвижване. Корабът се движеше все по-бързо към периферията на Слънчевата система.
Агент Х все още беше далеч, а „Светкавичният Стар“ бавно скъсяваше разстоянието.
— Работата изглежда зле, Бигман — каза Лъки, след като бяха оставили зад себе си главната част от Астероидния пояс.
— Ще го стигнем, Лъки — рече Бигман, който изглеждаше изненадан.
— Бях сигурен, че мястото, към което се е отправил, е сириусиански кораб-майка, чакащ да го прибере и да направи скок към дома. Но един такъв кораб трябва да е или извън плоскостта на еклиптиката, или да бъде скрит в Астероидния пояс. И в двата случая може да разчита, че няма да бъде открит. Но Агент Х остава в плоскостта на еклиптиката и се отправя отвъд астероидите.
— Може би иска само да ни заблуди, преди да се насочи към кораба.
— Може би — съгласи се Лъки, — а нищо чудно сириусианците да имат база на външните планети.
— Не думай, Лъки — рече дребният марсианец, усмихвайки се подигравателно. — Точно под носа ни?
— Понякога е трудно да забележим нещо точно под носа си. Неговият курс е насочен право към Сатурн.
Бигман провери корабните компютри, които непрекъснато следяха курса на другия кораб.
— Виж, Лъки — каза той, — приятелчето е все още на балистичен курс. В продължение на двадесет милиона мили не е докоснал двигателите си. Може да му се е свършило горивото.
— А може би го пести за маневри в Системата на Сатурн. Гравитацията там е много силна. Поне се надявам, че пести енергия. Велика галактико, дано да е така. — Слабото симпатично лице на Лъки имаше сериозно изражение, а устните му бяха здраво стиснати.
— Марсиански пясъци, Лъки, защо? — попита го учудено Бигман.
— Защото ако в Системата на Сатурн има сириусианска база, на нас ни е нужен Агент Х, за да ни заведе до нея. Сатурн има един чудовищно голям спътник, осем порядъчно големи и десетки малки светове. Много ще е от полза да узнаем къде точно се намира тя.
— Приятелчето не е толкова глупаво, че да ни заведе до нея — намръщи се Бигман.
— Или да се остави да го хванем… Бигман, изчисли неговия курс напред до точката на пресичане с орбитата на Сатурн.
Бигман го изчисли. Това бе рутинна работа за компютъра.
— А какво ще кажеш за положението на Сатурн в момента на пресичане? — попита Лъки. — На какво разстояние ще е Сатурн от кораба на Агент Х?
Имаше кратка пауза, необходима за получаване на съставните части на орбитата на Сатурн от ефемеридата3 и после Бигман въведе данните. След няколкосекундно изчисление скочи паникьосан на крака.
— Лъки! Марсиански пясъци! — извика той.
Не бе нужно да пита за подробности.
— Мисля, че Агент Х е избрал единствения начин да не ни заведе до сириусианската база — каза Лъки. — Ако продължи по същия балистичен курс, както досега, той ще се удари в Сатурн, което означава сигурна смърт.
3. СМЪРТ В ПРЪСТЕНИТЕ
С течение на времето се разсея и последното съмнение. Бяха смутени дори корабите-преследвачи от охраната, останали далеч зад „Светкавичния Стар“ и то на такова разстояние, че не биха могли да фиксират своите уреди за откриване на маса.
Членът на Съвета Весилевски се свърза с Лъки Стар.
— Космос, Лъки, къде отива той?
— Изглежда в самия Сатурн — отвърна Лъки.
— Мислиш ли, че там може да го чака кораб? Зная, че планетата има атмосфера с дебелина хиляди мили и налягане от порядъка на милиони тонове, а без Аграв-двигатели те не биха могли… Лъки, мислиш ли, че имат Аграв-двигатели?
— Мисля, че той просто възнамерява да катастрофира, за да не ни позволи да го заловим.
— Ако толкова силно желае да умре, защо не се обърне да се бие? — попита сухо Вес. — Така ще ни принуди да го унищожим, а може би ще отнесе един или двама от нас със себе си?
— Разбирам — каза Лъки. — Или защо не включи накъсо двигателите и не остави Сатурн на сто милиона мили извън курса си? Всъщност, безпокоя се, че по този начин е целял да привлече вниманието на Сатурн. — Той млъкна и се замисли.
— Добре, тогава не можеш ли да му пресечеш пътя, Лъки? — попита Вес. За съжаление ние сме твърде далеч.