— Марсиански пясъци, Вес — извика Бигман от своето място при пулта за управление, — ако увеличим достатъчно йонния лъч, за да го достигнем, ще се движим с твърде голяма скорост, за да успеем да го отклоним от курса му към Сатурн!
— Направете нещо.
— Космос, ето ти една интелигентна заповед — отбеляза иронично Бигман. — Много ще ни помогне. „Направете нещо“.
— Просто продължавай напред, Вес — каза Лъки. — Ще направя нещо.
Той прекъсна връзката и се обърна към Бигман.
— Отговаря ли изобщо Агент Х на нашите сигнали, Бигман?
— Не е казал нито дума.
— Засега забрави това и се съсредоточи в подслушване на неговия диапазон за връзка.
— Мисля, че той не използува такъв, Лъки.
— Може да го стори в последната минута. Той трябва да използва този шанс, ако има изобщо нещо да каже. Междувременно ние ще се опитваме да се доберем до него.
— Как?
— Със снаряд или по-скоро с малка като грахово зърно сачма.
Сега беше негов ред да се наклони над компютъра. Докато „Космическа мрежа“ се движеше по орбита като свободно падащо тяло, не се изискваха кой знае какви изчисления, за да се насочи една сачма в подходящ момент и с подходяща скорост към кораба-беглец.
Лъки приготви сачмата. Тя не беше конструирана да експлодира и не беше нужно. Имаше диаметър само четвърт инч, но енергията на протоновия микрореактор щеше да я изхвърли със скорост петстотин мили в секунда. Нищо в Космоса не можеше да намали тази скорост, а сачмата щеше да мине през корпуса на „Космическа мрежа“ като през масло.
Обаче Лъки не очакваше да се случи това. Сачмата щеше да бъде достатъчно голяма, за да я уловят уредите на другия кораб за откриване на маса. „Космическа мрежа“ автоматично ще коригира курса си, за да я избегне и това ще отклони кораба от директния му курс към Сатурн. Загубеното от Агент Х време за преизчисляване на курса и коригирането му можеше в се пак да позволи на „Светкавичния Стар“ да се приближи достатъчно, за да използува магнитен хващач.
Всичко това представляваше един малък шанс, може би незначително малък, но изглежда нямаше друг начин на действие.
Лъки докосна един контакт. Сачмата изхвръкна мигновено и безшумно, а стрелките на корабните уреди за откриване на маса отскочиха, но бързо се успокоиха, когато тя се отдалечи.
Лъки се облегна назад. На сачмата щяха да са й необходими два часа, за да направи (или почти да направи) контакт. Хрумна му, че Агент Х може дотолкова да е изразходвал енергията на кораба си, че автоматичните процедури да посочат промяна на курса, която не ще може да се извърши. Тогава сачмата ще проникне в кораба и ще го взриви, но така или иначе курсът му ще остане същият.
Почти веднага отхвърли тази мисъл. Невероятно бе да се предположи, че Агент Х ще изразходва последната частица енергия в момента, в който неговият кораб ще поеме точния курс на сблъскване. Даже по-вероятно бе да му е останала някаква енергия.
Часовете на очакване бяха мъчителни до смърт. Дори Хектор Конуей, там далеч на Земята, загуби търпение и вместо да чака периодичния бюлетин се свърза директно по субетера.
— Но къде в Системата на Сатурн предполагаш, че може да е базата? — попита обезпокоен той.
— Ако има база — отвърна предпазливо Лъки. — Ако това, което прави Агент Х, не е чудовищен заблуждаващ маньовър, тя ще се окаже вероятно на Титан. Той е наистина голям спътник на Сатурн с три пъти по-голяма маса и два пъти по-голяма повърхност от нашата Луна. Ако сириусианците са се окопали тайно на Титан, опитът им да го завладеят целия би им отнел много време.
— Трудно е за вярване, че ще дръзнат да го сторят. Това на практика е военна операция.
— Може би е така, чичо Хектор, но нали неотдавна се опитаха да изградят база на Ганимед4.
— Лъки, той се отклони! — извика внезапно Бигман.
— Кой се отклони? — попита изненадан Лъки.
— „Космическа мрежа“. Сириусианското приятелче.
— Ще се свържа с теб по-късно, чичо Хектор — каза бързо Лъки и прекъсна връзката. После се обърна към Бигман. — Не е възможно. Все още не е открил сачмата.
— Погледни и виж сам, Лъки. Казвам ти, че се движи.
С една крачка Лъки се озова при уреда за откриване на маса. От доста време той беше фиксиран на изплъзващата се плячка. Беше нагласен за движението на кораб по инерция през Космоса, а следената маса представляваше малка ярка звездичка върху екрана.
Сега обаче звездичката се местеше. Беше се превърнала в къса чертичка.
— Велика Галактико, разбира се! — прозвуча леко напрегнат гласът на Лъки. — Сега това придобива смисъл. Как можах да не се досетя, че главната му задача е да не го пленим? Бигман…