— Новият, новият гостенин нека разказва!
Новото петле разпери перушината си, погледна с подигравка своето пръстено братче и почна да разказва какво бе видяло то в света: големи многокатни магазини; улици, по които светят нощем слънца; коли, които се возят сами; машини, които пеят като хора, и кукли, които ходят и говорят на няколко езика…
Свито в ъгъла на скрина, малкото пръстено петле слушаше и мълчеше.
„Свършено е вече — мислеше си то. — Няма кому да разказвам. Няма кой да ми се радва. По-добре е да се махна. Ще си отида пак при грънците или поне при живите петлета в двора…“
Пръстеното петле се помъчи да направи една крачка, опита се да разпери криле — и полетя надолу от скрина…
На заранта Банката го намери на земята, на две парчета, и сложи на негово място върху скрина новото перушинено петле.